Има дати, които носят радост, и такива, които никога повече няма да бъдат празник. На 11 септември Сияна трябваше да навърши 14 години. Вместо семейството ѝ да запали свещички върху торта, то отново ще прекрачи прага на съдебната зала. Именно за тази дата е насрочено следващото заседание по делото за смъртта на момичето, след като процесът отново беше отложен заради неизготвена експертиза.

„Има ли по-жестока ирония?“, написа баща ѝ Николай Попов, който този път дори не е отишъл в Плевенския окръжен съд. По думите му още преди заседанието е знаел какъв ще бъде резултатът, защото в деловодната система вече било видно, че експертизата не е готова.

За човек, който не е преживял подобна загуба, едно отложено заседание вероятно изглежда като поредната административна процедура. За едно семейство, загубило детето си, това означава нещо съвсем различно. Всяка нова дата в календара връща спомените за деня, в който животът им се е разделил на „преди“ и „след“, а всяко влизане в съдебната зала е още едно болезнено преживяване на трагедията.

„Всяко едно съдебно заседание за нас - родителите и близките на убитите деца - е ново отваряне на раната. Всеки път преживяваме отново деня, в който животът ни беше разбит завинаги. Това не са просто дати в календара. Това са дни, в които отново погребваме децата си“, споделя Николай Попов.

Думите му тежат, защото идват от човек, за когото времето отдавна е спряло. Докато за всички останали месеците се сменят, делата се насрочват и отлагат, а животът продължава, за един баща часовникът е останал в деня, в който е загубил единственото си дете. Всяко ново отлагане не просто удължава съдебния процес - то удължава чакането, надеждата и болката, че справедливостта все още не е стигнала до своя край.

Попов признава, че през цялото това време е бил подложен на обиди, клевети и лични нападки. Въпреки това казва, че няма да се откаже от битката, защото вярва, че смъртта на Сияна не трябва да остане просто още една трагична статистика.

„Реших да продължа да живея. Реших да се боря. Да не позволя смъртта на Сияна да бъде просто поредната статистика. Да се боря за справедливост, за промяна и за това други родители никога да не преживеят моята съдба“, пише той.

На 11 септември Сияна трябваше да стане на 14 години. За повечето деца това е ден, който се чака с нетърпение, изпълнен с приятели, подаръци и мечти. За нейното семейство обаче тази дата ще бъде поредният ден, прекаран в съдебната зала - място, където надеждата за справедливост продължава да се сблъсква с отлаганията.