На днешния ден честваме 145 години от Освобожданието на България. Със Санстефанския мирен  договор, подписан между Руската и Османската империя, е възкресена българската държавност след близо петвековно иго.

Събитието е пряко следствие както на вековния стремеж на българския народ към свободата, така и на противопоставянето на Великите сили за влияние над Европа, което се изразява и в разрешаването на Източния въпрос. Освобождението слага и своеобразна точка на Възраждането, този бележит период от историята ни,  започнал с борбата за запазване на идентичността, знанието и езика, а впоследствие продължил с битката за самостоятелна църква и извоюване на политическа свобота.

Поколения родни духовници, книжовници, бунтовници и техните сподвижници залагат живота си в изграждане на възродената България в предходните десетилетия. За свободата на България живота си дават и десетки хиляди войници на Руската империя и нейните съюзници.

Според мирния договор, подписан на днешния ден, България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска, а  площта му е над 170 000 кв. км. Територии, които съвпадат със земите, които попадат под контрола на Българската Екзархия и населени с етнически българи.

 Санстефанска България се явява идеала на тогавашното общество, а пренаписването на границите на държавата белязва цялата и политика в следващите десетилетия. Радостта от свободата и обединението трае кратко. Само няколко месеца след това мечтите на българите са попарени от Берлинския конгрес. Договор, който е донякъде предначертан заради интересите на политиците.

Причината е, че Санстефанският мирен договор е прелиминарен – т. е. предварителен, и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Като още преди избухването на войната  Русия и Австро - Унгария сключват Райхщадско споразумение –  съгласно руския текст, ако се постигне победа над Турция, Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че на Балканите няма да се създаде голяма славянска държава. 

Но независимо от игрите на дипломацията и вечните интереси, България възкръсва. Руско-турската освободителна война бива предшествана и от най-страшното въстания в историята на страната - Априлското. Жестокостите по време на неговото потушаване от власттите на Османската империя будят вълна от съчувствие по света. Опитите на Великите сили да решат българския въпрос с дипломатически средства завършват с неуспех. Като Русия недвусмислено показва волята си да реши въпроса с война, която е и обявена на 12 април 1877 г. в Кишинев с манифест, подписан от император Александър II.

Пред лицето на войната е формирано и  Българското опълчение, организирано в 12 дружини с общ числен състав от 12 634 души. То се създава със заповед № 40/14 април 1877 г. на главнокомандващия действащата руска армия. На 6 май 1877 г. опълчението се заклева и получава свое бойно знаме. Като за негов началник е определен ген. Николай Столетов.

След два месеца - 27 юни 1877 г., 14-а пехотна дивизия преминава р. Дунав и навлиза в българската територия. Руската Дунавска армия е разделена на три отряда: Преден, Източен и Западен. Отваря се фронт срещу Османската империя и в Кавказ. Предният отряд, командван от генерал Йосиф Гурко, има задача да освободи селищата в Централна Северна България и да проникне в Южна България.
 
 В кръвопролитни сражения с противника българските опълченци получават бойното си кръщение и с цената на многобройни жертви спасяват Самарското знаме, оттегляйки се към връх Шипка. Където на 9, 10 и 11 август 1877 г. там се водят епични сражения. Благодарение на храбростта на защитниците на върха и на пристигналия 16-и стрелкови батальон, начело с ген. Фьодор Радецки, стратегическият връх е спасен. Победата осуетява съединяването на армиите на Сюлейман паша и Осман паша при Плевен, което коренно променя баланса на силите.

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Годишнина от най-страшното клане в българската история

Периодът на борбата за надмощие е с най-много усилия и жертви и за двете страни. Като противопоставянето изчерпва почти всички възможности на Османската империя и нейните въоръжени сили за активни действия. В заключителния етап на войната решаващо значение има преминаването на Стара планина от руските сили, което става при изключително тежки зимни уловия. В последвалите битки групировката на Сюлейман паша е окончателно разгромена. Превзети са София, Пловдив и Одрин.

В началото на 1878 година руската армия е на 20 км от Цариград, като под натиска на Великите сили е сключено Одринското примирие, с което се прекратяват бойните действия. Впоследствие е сключен и Санстефанския договор...

И на днешния празник ще се подеме спорът 3 март ли трябва да е националният празник на България, или датата трябва да е друга. Като всеки от привържениците на различните тези ще изрази своите доводи и слабостите в мненията на опонентите си. Но днешния (19 февруари по стар стил) след векове на чужда власт в земите ни отново се връща самостоятелната политическа традиция, извоювана и от опълченците на Шипка. От дистанцията на времето нека се оттърсим от илюзиите за "чистотата" на действията на империите, но и да не забравяме за загиналите за свободата на страната.

Санстефанска България просъществува броени месеци, обречена бе на смърт още с подписването на договора за създаването си, но подпали стремежа към пълното обединение на всички земи, населени с българи.

Честита Свобода!