Празникът 3 март не може да бъде пренебрегнат. Това е освобождението ни, няма как да не сме признателни за 20 000 воини, които са дали кръвта си на нашата земя. Освен това трябва да имаме трезво родолюбие, себеуважение и чувство за национално достойнство. Едва тогава трябва да дойде признателността. Не би трябвало да не сме благодарни. Това заяви писателят Теодора Димова.

Нищо добро за България чак толкова не се е случило на този ден

По думите ѝ пред празниците трябва да имаме национален консенсус - такива са 19 февруари и 24 май. "Единственото име, което ни обединява, е Васил Левски. Тъй като отдаването на почитта към него беше наскоро, наблюдавах как хората се стичат. За мен 19 февруари е датата, която трябва да бъде национален празник. И допълни, че националната ни съвест се лута между чуждопоклонничество и ксенофобия. "Имаме комплекс за малоценност, което преминава в чуждопоклонничество, а това наранява националната ни съвет. Да гледаме на историята си без да се възгордяваме или срамуваме", призова Димова пред Нова. 

Честваме 145 години възкресена България!

Историкът проф. Милко Палангурски казва, че 3 март не е датата, която може да обедини българската нация. "В българското законодателство има два типа празници - национални и официални. Сега един прелиминарен договор, подписан от император Александър II, е национален празник, който доминира над другите. Националният празник олицетворява българската независимост и национална идентичност и трябва да има консенсус. Според проучване само ние и ЦАР празнуваме статуса си на васална държава", посочи той. 

Според него повече не можем да говорим за културно-националистическа идея 3 март да е национален празник. "Колегите историци се обединиха около 24 май като нов национален празник, моето мнение е, че трябва да е 22 септември", отбеляза историкът.