Два коренни народа в боливийската Амазония са сред общностите с най-ниско разпространение на деменция в света. Ново проучване обаче показва, че активният начин на живот е само част от възможното обяснение. Много от заболелите умират значително по-скоро след поставянето на диагнозата.

Изследването е публикувано в научното списание Alzheimer’s & Dementia. Учените са проследили 730 представители на народите Цимане и Мосетен, които при първоначалния преглед не са имали деменция.

Участниците били на средна възраст 67,3 години, а 52% от тях били мъже. След средно 4,7 години изследователите установили 22 нови случая на деменция.

Заболеваемостта била 7,4 нови случая на 1000 човеко-години. Този показател е само умерено по-нисък от отчетения в САЩ и Северна Европа, особено сред хората под 80-годишна възраст.

Много по-голяма е разликата при разпространението на болестта, тоест дела на всички хора, живеещи с деменция в даден момент. При Цимане и Мосетен той остава под 2%, което е около три до четири пъти по-ниско от показателите в западните общества.

Причината за това разминаване е свързана и с продължителността на живота след диагнозата. Участниците с деменция имали над шест пъти по-висок риск от смърт спрямо хората без когнитивни нарушения. Средната им преживяемост била два до три пъти по-кратка от наблюдаваната при пациенти в САЩ.

Животът в отдалечените общности изисква почти всеки член на семейството да участва в отглеждането, събирането или лова на храна. Загубата на самостоятелност може бързо да доведе до недохранване и по-голяма зависимост от близките. Ограниченият достъп до медицинска помощ превръща лечими инфекции и други заболявания в сериозна опасност.

Сред честите причини за смърт били хронични и остри инфекции, бъбречна недостатъчност и инциденти. При 30% от починалите участници с деменция медицинските бележки посочвали и прекаран инсулт.

Начинът на живот все пак може да има защитна роля. Цимане, чиято численост е около 17 000 души, се издържат основно чрез земеделие, лов, риболов и събиране на храна. Ежедневието им включва много физическа активност, а храната им е богата на фибри и съдържа малко захар и наситени мазнини.

Мосетените имат сходен произход, но живеят по-близо до градовете и разполагат с по-голям достъп до магазини, медицинска помощ и чиста вода.

И при двете общности затлъстяването, високото кръвно налягане, диабетът и обездвижването са по-редки. Това са фактори, свързвани с по-висок риск от когнитивен спад. Проучването обаче не доказва, че традиционният начин на живот пряко предпазва от деменция.

Учените открили и признаци, че заболяването може да протича различно от типичната болест на Алцхаймер. При много от пациентите проблемите били свързани повече с вниманието, разсъжденията и изпълнението на всекидневни задачи, отколкото с паметта.

Повишените нива на неврофиламентната лека верига, маркер за увреждане на нервни клетки, били свързани с деменцията. Такава връзка е установена и при варианта на гена APOE4 и натрупването на калций в гръдната аорта. Типичните за Алцхаймер биомаркери амилоид и фосфорилиран тау не показали статистически значима зависимост.

Резултатите насочват към възможно по-силно участие на съдови увреждания, но броят на диагностицираните случаи е твърде малък за категорични заключения.

Следващият етап от работата трябва да изясни ролята на храненето, генетиката, физическата и социалната активност и особеностите на имунната система. Целта е да се установи дали някои от защитните фактори могат да бъдат приложени и сред хората в индустриалните общества.