Месопусна задушница тази година се пада на 9 март – седмица преди началото на Великите пости. Казва се Месопусна, защото е ден преди Месни заговезни. Нарича се още Вселенска, тъй като се извършва от всички православни църкви.
На тази задушница трябва да споменем не само близките и роднините си, но и хората, които са починали в самота, без близки, както и умрелите от внезапна, неестествена смърт – по време на път, при инциденти, пожари, от глад, студ.
В този ден православните християни отиват на църква, тъй като на Задушница във всички храмове се отслужват общи панихиди. Палят свещи за упокой и записват имената на починалите си близки, за да ги прочете свещеникът в края на заупокойната служба. Духовникът прекадява и освещава поменната трапеза, след което присъстващите раздават донесената храна – милостиня за душите на починалите.
На Месопустна задушница е прието за помена да се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.
Съществува поверието, че жени, които са имали аборти или мъртви деца на задушница трябва да донесат в църквата ябълки в памет на починалите деца. Трябва да има толкова ябълки, колкото има мъртви или абортирани деца.
На гробовете на покойниците не се оставя храна. Подавката се раздава между живите, които като вкусват от нея, да си спомнят за мъртвите.
Също така, традицията налага да се правят раздавки. Храна и напитки се раздават на близки, съседи и всички, които посещават гроба на починалия, както и на хората около съседните гробове, включително и на непознати. В тези раздавки може да се подаде това, което имате и желаете. Най-често се раздават варено жито, задушнична пита и вино, които символизират възкресението, плътта и кръвта на Христос. Други подходящи храни за помен при задушница включват плодове и сладкиши. Важно е да се отбележи, че раздавките не се оставят върху гроба на починалите, а са предназначени за живите, за да споменават покойниците с добро в молитвите си.
