Мономентът на връх Шипка е най-величествениия паметник, издигнат в чест на българската свобода. Построяването му отнема повече от 10 години и е белязано от редица трудности. Нека на 3 март - националният празник на България да си спомним за построяването на монумента, който овековечава жертвата на хилядите паднали войници за Освобождението.

През 1920 година живите ветерани-опълченци се събират на конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Шипка. Средствата за изграждане са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулпторите Алаксандър Андреев и Кирил Шиваров. 

Основният камък на е положен на 26 август 1922 година, като строежът започва четири години по-касно. Главни майстори са Илия Мъглов и Пеньо Колев. През летата на 1927, 1928 и 1929 година кипи усилената строителна дейност. Камъните се обработват на ръка и са извозвани до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина.

Каменната кула е завършена в груб строеж през лятото на 1929 година, а огромният лъв с дължина 8 метра и височина 4 метра вече е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптура Кирил Шиваров. Но по политически причини всичко е преустановено. Завързва се спор за лъва, който трябвало да гледа на север. 

Румънското правителство протестира, тъй като съзира някакви подбуди към освобождаването на Южна Добруджа, а Турция, Гърция и Сърбия протестират за посоките юг и запад. Накрая лъвът е обърнат да гледа на изток. След решаването на този двегодишен щекотлив политически въпрос строежът продължава.

Паметникът е открит тържествено на 26 август 1934 година от държавния глава цар Борис ІІІ. Мономентът е голяма кула от доломит с височина 31,5 м. На страните на кулата са изписани местата на големите сражения - Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява победата над турските войски.

На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските войни и българските опълченци. Над него има още четири етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. От върха на кулата се открива прекрасна панорама към върха Шипка и околността.

В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията ѝ в нея е открит един от най-старите български ръкописи – Енинският апостол от ХІ век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, участвали активно в Освободителната война. От тези селища започва националният комплекс "Паметник Шипка". Край Шейново е Паметникът на победата. Там е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.