Кръстовден е! Господ слиза на земята, пожелайте си силно нещо!

GlasNews.bg 00:01 14.09.20 0 1895

На 14 септември българската православна църква се прекланя пред кръста, на който е разпънат Исус Христос. В народните вярвания денят се нарича Кръстовден. Вярва се, че срещу Кръстовден всички молитви ще бъдат чути.

Смята се, че в нощта срещу Кръстовден (13 срещу 14 септември) Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание. На Кръстовден най-възрастната жена в дома трябва да опече специален обреден хляб, наречен Кръстова пита, украсен с голям кръст по средата. На този ден се спазва и строг пост – не трябва да се яде нищо червено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други. На трапезата освен обредния хляб задължително трябва да присъства печена тиква и грозде.

Имен ден днес празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстинка, Кристина, Кристиан, Кристиана, Кънчо, Ставри и др

Според църковното предание Света Елена, майката на император Константин Велики, се счита за ревностна християнка. Тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст, се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници.

За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го “въздвижва” над главите на присъстващите. От това “въздвижение” получава своето име и празникът - “Въздвижение на Светия кръст Господен”.

Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се “осветява” семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

Нашата Кръстова гора също е основана от чудо на кръста. След превземането на Константинопол от османците през 1453 г., двама монаси избягали от града, като носели със себе си частица от кръста. Заровили го нейде в местността, гдето сега се нахожда манастира. От ония времена, местността станала чудодейна. “Гора“ на старобългарски език значи “планина“. Та оттам и името на местността - Кръстова гора (Кръстова планина).

В манастира има кръст - сребърен, 66 кг - даруван от блаженнопочившия цар български Борис lll Обединител. Преди години неизвестни люде го откраднаха. След време край манастира кръстът е намерен от овчари. Имало бележка, която казвала, че трима приятели го откраднали. Минало се малко време и двама погинали в различни произшествия. Третият мъж се уплашил и върнал кръста, като го оставил в близост до манастира.

Хиляди тръгват към това място в България и се молят за чудото