Жена от варненско село разказа една история, случила се с нея, бебето й и 80-годишната й баба. Историята звучи абсурдно. В нея става дума за един орех, за един служител на фирмата за доставка на електрическа енергия и... една тъмна улица в продължение на седмици. Свързващото звено между тези три неща е една кражба и... усещането за недосегаемост на въпросния развилнял се служител.

Ето и историята, разказана във Facebook от Полина Иванова с много горчивина и обида. Освен с тези чувства, женат е изпълнена и с едно голямо недоумение що за хора има...

"На 21.09 към 14, 30ч дъщеря ми (на 8 месеца) бе събудена от някакво пиукане на машина и викове. След като няколко пъти се опитах да я приспя, но отново бе събудена, излязох да видя какво става. Навън заварих човекът от фирмата за доставка на електрическа енергия да бере орехите ни и да се кара с баба ни.

Попитах какво става. Помолих да не вдига шум и обясних за бебето. Господинът беше много груб и ми отговори, че работи...
Забележете - работел. Сега пак погледнете снимките. Да, видях същото, което виждате и вие. Човекът най-нагло си береше орехи, когато вече не ги стигаше, се местеше на друг клон с машината, а когато баба го е попитала какво прави, е вдигнал скандал и е започнал да се държи грубо.

Не чух всичко, но чух достатъчно. Питаше я: "Коя си ти и откъде ме гониш?", "Искаш ли повече да нямате осветление на улицата?" и "Няма да ти обера ореха."... Всичко това, докато продължаваше да бере и да се подиграва с възрастната жена.

Обясних му, че ще се обадя във фирмата и ще се оплача. Обясних, че не може да се държи по този начин с жена на 80 години, но той продължаваше... Казах му и че събужда бебето и ако няма да прави нищо, да се махне. След това насочи словесната атака към мен. Заплаши и мен, че няма да имаме повече осветление и ще ходим по тъмно. Не го интересувало бебето и той си бил на работа, така че нямало да се махне. Попитах дали фирмата е негова или на баща му, че той да решава кой да има или не осветление, но в отговор получих само ехидна усмивка.

Извадих телефона и го снимах. Чак тогава се попритесни и се измести към лампата.

Прибрах се, а той остана още около 10 минути. Реших, че се е стреснал и все пак е решил да направи лампата. Няма нужда да ви обяснявам в какво състояние беше баба. Вдигна кръвно и беше видимо притеснена. Най- много се тревожеше, че няма да имаме осветление. Обясних й, че няма как да стане, защото този човек е на работа и не решава той, но уви... Баба се оказа права.

До днес нямахме улично осветление... До днес след, не знам колко на брой, сигнали до общината, 112 и кметството на с. Каменар, обл. Варна. До днес, докато накрая не дойдоха да я направят... Ииииииии... Познайте какво!

Кабелът беше отрязан.

Един човек, чиято заплата плащаме ние - тези, които чинно всеки месец си плащаме всички сметки, взе решение да остави цялата фамилия без ток, защото му е направена забележка да не бере нашия орех! Нашият!

Един човек, който използва техниката на фирмата, за да си бере орехи, вместо да смени изгорялата крушка, което всъщност е задължението му.

Един човек, който вероятно нарича себе си мъж, а се държа по този немъжки начин с 2 жени и 1 бебе.

Нямах намерение да използвам снимките, за да не му навредя (все пак, и той сигурно има семейство, за което да се грижи), а и не вярвах, че ще изпълни заканата си, но след толкова време без осветление (допускам, че сигналът му е бил подаден, но умишлено не е идвал) пиша този пост единствено с надеждата, че той може да го види и да се замисли... Надявам се да го види!

Вероятно има семейство, вероятно има баба, а вероятно има и деца... Как би се почувствал той, ако с тях някой се държи по този начин?! Дали би стоял безучастно?

В заключение, искам да кажа на хората на управленски постове да внимават кого назначават, а на нас - обикновените платци, да напомня да не бъдем безучастни и да изискваме качествени услуги срещу изкараните с труд пари, които даваме за тях.

Да бъдем хора!"