Учителят Петър Дънов си отива от този свят на 27 декември 1944 г., на 80-годишна възраст. Учениците му обаче не говорят за смърт, а за отпътуването му. Наричат гроба му Мястото. Оформено е като парк в близост до Руското посолство, а от 15 години е паметник на културата с национално значение. 

И зиме, и лете там идват мнозина последователи и се молят за здраве и успехи. За други Петър Дънов е опасен сектант, макар да проповядва християнски морал и ценности. През 1922 г. архиерейски събор на БПЦ заклеймява учението му като ерес, което кара Дънов да се самоотлъчи от църквата.  В световен мащаб пък признават Петър Дънов за най-влиятелния българин от 20. век. На съборите на Бялото братство през август в Рила идват хора от различни краища на света - Русия, САЩ, Канада, Кения, Тасмания, Полша, Италия. Дънов е оставил в наследство над 4000 беседи, 150 песни и 40 000 последователи. Самите те не обичат да бъдат определяне като „дъновисти” и наричат себе си Бялото братство. С днешна дата обществото не води статистика за броя на членовете си.