Днес честваме националния празник на България, деня в който усилията на българските революционери, опълченци, учители и бунтовници за възстановяване на унищожената българска държавност постигат успех. Денят, в който отдаваме почит и на всички, които са дали живота си за свободата на страната.
На 3 март по стар стил е подписан Санстефанският предварителен мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
С него се възстановява Българската държава, а това е последният международен договор, който обединява земите на Екзархията, които от своя страна показват границите където живеят българи. Не след дълго политическата обстановка в Европа показва, че той не може да бъде приложен, което води до нови граници на младата държава. Събитие, което бележи цялата й външна политика в следващите десетилетия.
Но нека видим как 3 март стана национален празник на страната:
3 март е националният празник на България от 1991 година. На този ден е подписан Санстефанският предварителен мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., който ознаменува Освобождението на България. Договорът е подписан на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г.
Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани.
През 1880 г., 2 години след Освобождението, 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско иго от 1888 г. След обявяването на страната за Народна Република през 1946 година, комунистическите власти започват преговори за създаване на Балканска федерация. Празникът е обявен за остатък от великобългарския шовинизъм и повече не се отбелязва.
След постепенното реабилитиране на българския национализъм от Тодор Живков, денят започва отново да се отбелязва (но не като официален празник) с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. по повод 100-годишнината на събитието. След промените от 1989 година с решение на Народното събрание през 1991 г. денят е обявен отново за официален празник, като става вече и национален празник на Република България.
На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България войници от Руската империя.
