Жена алармира за "истински кошмар", който се разиграл в маршрутка от Пловдив в горещия майски ден. Дама твърди, че дете е "припаднало от липса на въздух"Разказът е споделен от Мария Диамандиева в група на пловдивското село Труд, като по думите ѝ случилото се е предизвикало силен шок у пътниците.

Ситуацията била в превозно средство, тръгнало н 14:20 ч. от „Тракия“ в Пловдив. Диамандиева твърди, че маршрутката било претъпкана, прозорците били затворени, а вентилация липсвала.

„Вчера, в маршрутката в 14:20 ч. от „Тракия“ (Пловдив), се разигра истински кошмар, на който са станали свидетели десетки хора. Маршрутката е била претъпкана до пръсване. В нечовешката жега, при напълно затворени прозорци и без никаква вентилация, едно дете – на възрастта на моята дъщеря – е ПРИПАДНАЛО от липса на кислород!“, твърди тя.

По думите ѝ хората в превозното средство се опитали да помогнат на детето, като го поливали с вода и се опитвали да го върнат в съзнание. Най-голямо възмущение у жената обаче предизвикала реакцията на шофьора. Според твърденията ѝ той не спрял, за да провери състоянието на детето или да осигури възможност за проветряване.

„Хората вътре са го поливали с вода и са му удряли шамари, за да го върнат в съзнание. А реакцията на шофьора? Пълно, безочливо безхаберие. Този човек дори не е спрял, за да провери състоянието на детето или да осигури глътка въздух. Продължил е по маршрута си, сякаш вози предмети, а не живи хора!“, твърди Мария Диамандиева.

В публикацията си тя поставя и по-широкия въпрос за състоянието на маршрутния транспорт, като посочва проблеми с графиците, отношението към пътниците и условията на пътуване. Според нея случаят не трябва да бъде подминаван, защото подобни ситуации могат да застрашат живота и здравето на пътуващите.

„Докога ще търпим това безобразие с тези маршрутки, което продължава с години? Всеки ден пътуваме в страх – неточни графици, арогантно отношение, избирателно подаване, а билетчета – и най-страшното: реален риск за живота ни. Трябва ли да се стигне до най-лошото, за да се събудят институциите и общините, които отговарят за този транспорт?“, пита жената.

Диамандиева призовава публикацията ѝ да бъде споделяна, за да стигне до институциите и органите, от които зависи контролът върху този вид превоз. По думите ѝ случилото се с детето е предупреждение, което не бива да остава без реакция.

„Вчера беше това дете, утре може да е моето или вашето. Този път няма да подминем случая с мълчание! Моля ви, споделяйте, за да стигне до тези, от които зависи контролът!“, пише още тя.

Диамандиева допълва, че е пуснала жалба, но не уточнява към кои институции. Към момента няма официална информация по случая.

GlasNews продължава да следи темата.

Вижте и цялата публикация, споделена от Диамандиева:

"Пиша тези редове едва днес, защото ми трябваше време да осмисля случилото се вчера и да изляза от шока. Но чашата на търпението ми вече не просто е пълна – тя преля!

Вчера, в маршрутката в 14:20 ч. от „Тракия“ (Пловдив), се разигра истински кошмар, на който са станали свидетели десетки хора. Маршрутката е била претъпкана до пръсване. В нечовешката жега, при напълно затворени прозорци и без никаква вентилация, едно дете – на възрастта на моята дъщеря – е ПРИПАДНАЛО от липса на кислород!

Хората вътре са го поливали с вода и са му удряли шамари, за да го върнат в съзнание. А реакцията на шофьора? Пълно, безочливо безхаберие. Този човек дори не е спрял, за да провери състоянието на детето или да осигури глътка въздух. Продължил е по маршрута си, сякаш вози предмети, а не живи хора!

Докога ще търпим това безобразие с тези маршрутки, което продължава с години? Всеки ден пътуваме в страх – неточни графици, арогантно отношение, избирателно подаване, а билетчета – и най-страшното: реален риск за живота ни. Трябва ли да се стигне до най-лошото, за да се събудят институциите и общините, които отговарят за този транспорт?

Вчера беше това дете, утре може да е моето или вашето. Този път няма да подминем случая с мълчание!

Моля ви, споделяйте, за да стигне до тези, от които зависи контролът!

Пиша тези редове едва днес, защото ми трябваше време да осмисля случилото се вчера и да изляза от шока. Но чашата на търпението ми вече не просто е пълна – тя преля!"

Заглавната снимка е илюстративна