„НИКОЙ НЕ СПРЯ! НИКОЙ!“

С тези думи започва разтърсващият разказ на Антония Банкова от Пазарджик – жена, която вчера сутринта не просто е станала свидетел на човешка драма, а на нещо още по-страшно: пълното безразличие.

Случката се разиграва около 7:30 часа на светофара до Затвора в Пазарджик – място, където сутрин нервите кипят, колите са безброй, а всички „бързат“. Сред колоната автомобили обаче едно такси не потегля на зелено.

Следват клаксони. Нерви. Изпреварвания. Ругатни.

И никой не подозира, че в колата човекът зад волана вероятно умира.

„Тя се тресеше, непрекъснато се подаваше газ, а шофьорът вътре все едно беше епилептик – целият подскачаше“, разказва Антония.

Жената веднага спира, включва аварийни светлини и се втурва към таксито. Отваря вратата и вижда възрастен мъж – около 60-65-годишен – почти в безсъзнание.

„Много тежко дишаше, изхърка и клюмна главата. Мисля, че получаваше инфаркт“, пише тя.

Антония започва да маха за помощ на преминаващите коли.

Но помощ няма.

„Никой не спря! Никой! Само един мъж, който беше с двете си деца и също бързаше да ги закара на училище.“

Двамата остават до пристигането на линейката, която идва след около 15 минути. А през това време, вместо подкрепа, получават… обиди.

„През цялото време вместо помощ получавахме псувни и ругатни, че пречим на движението. Защо не съм сложила триъгълник, кой ми бил дал книжка, като не мога да карам… Или просто гледаха сеир“, разказва потресената жена.

Думите ѝ звучат като шамар:

„ХОРААА, В КАКВО СЕ ПРЕВЪРНАХМЕЕЕ! Това в колата можеше да е вашият съпруг, баща, брат, дете дори! Всички все бързаме за някъде! Не сме човеци вече, не сме!“

Антония подчертава, че не публикува историята, за да бъде хвалена.

„Постът ми не е за това какво съм направила аз, а защо никой не искаше да помогне тази сутрин.“

Накрая тя отправя и най-човешкото послание:

„Дано човекът да е добре! Желая му бързо възстановяване! Бог да е с него!“

Понякога една история не разказва само за инцидент на пътя. Понякога разказва много повече – за обществото, в което живеем.