Българите масово не се хващат на втора работа, защото смятат, че тя е по-скоро за по-ниско квалифицираните служители. Мотивите им са, че допълнителното препитание не е за кариерно развитие, а за попълване на дупките в семейния бюджет.

"Това е нова, но устойчива тенденция на пазара на труда у нас", коментира пред "Монитор" Валентин Кръстев, управител на фирмата за подбор на кадри.

А данните на българските експерти се потвърждават и от европейската статистическа служба Евростат за втората половина на тази година. Те показват, че едва 0,5% от нашенците се хващат на втора работа, като този нищожен процент ни отрежда последното място в Европейския съюз.

Оказва се, че половината от българите с втора работа имат договор, а останалите са самонаети или помагат в семеен бизнес.

Според Валентин Кръстев у нас не е популярно да се работи на проектен принцип или за по-малко време.

МЗ въведе ковид сертификата и 23 хил. българи – уволнени от работата си

"Свикнали сме да измерваме в свършена работа, а не във време, и то защото просто фирмите са принудени", казва още той. Освен липсата на престиж пречка за започване на втора работа у нас е и законодателството, което според него не е достатъчно гъвкаво, за да може човек да комбинира заетост чрез трудови договори.

"В България типичният работен ден е 8-часов. Изтече ли това време - втората работа става извънреден труд. Най-популярната втора работа, мога да кажа, че е първата", категоричен е Кръстев.

Според експерта много хора си доработват първата работа неофициално - много често на служителите им се предлага да работят през уикендите, но не на 8 часа, разяснява Кръстев и подчертава, че по този начин реално хората неофициално работят и като за втора работа.

Според трудови експерти у нас е трудно да се комбинират трудови договори, защото те реално могат да увеличат позволените работни часове за работника, което е наказуемо от закона. На практика обаче има не малко хора, които работят през почивните си дни и вземат пари в плик. Това е рисково и наказуемо, но пък е по-лесен за служителя вариант.

А кризата с работната ръка у нас се задълбочава и това сочат данните на НСИ и Агенцията по заетостта само за година. Новорегистрираните безработни у нас за периода от края на декември 2020 г. до 21 ноември тази година надхвърлиха 250 000 души сочат данни на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта.

За същия период започналите работа чрез бюрата по труда са малко над 206 000 лица.