През първото тримесечие на 2021 г. е настъпил сериозен обрат в харчовете на българина, който говори само за едно - че страхът от пандемията и от ограниченията, които тя ни налагаше, са на път да се изпарят.

Това се вижда по абсолютните стойности на парите, които се дават за храна, за облекла и за развлечения. Според данните на НСИ от наблюдението на домакинските бюджети за първото тримесечие се вижда, че разходът за храна и безалкохолни напитки, който през първото тримесечие на 2020 г. е бил 461 лв., през първите три месеца на тази година пада на 456 лв., което е намаление с 1,1%.

За сметка на това с цели 34,6% нарастват разходите за свободно време и развлечения - от 47 на 63 лв. А парите, които даваме за облекла и обувки, за една година са се увеличили от 35 на 53 лв., т.е. с 52,1%.

При това сравненията са правени с период, в който пандемията не бе получила широко разпространение през цялото време, и преди моловете, заведенията, кината и театрите да затворят напълно.

През второто тримесечие на миналата година разходите за облекла и развлечения паднаха до абсолютно незначителни стойности и когато излязат данните за второто тримесечие на тази година, най-вероятно ще се окаже, че ръстът им тази година ще е още по-голям.

Друга много видима тенденция в харчовете на българина е, че парите, които дава за жилището, доближават една пета от всичките му разходи.

От 2010 г. насам тези разходи по принцип нарастват, защото в тях влизат парите, които даваме за електро- и топлоенергия, а те поскъпват непрекъснато. Вътре влизат също разходите за мебели и обзавеждане за дома, за наеми, за препарати за почистване и други консумативи.

Но допреди 3-4 години тези разходи не са надвишавали 13-15% от общите. През последните две години те са по-често 15-17%, но през първото тримесечие на 2021 г. вече стигат 19,5%.

При това нарастването в сравнение с година по-рано е значително - от 258 на 313 лв., или с 21,2%. О

свен на ръста на енергийните разходи това най-вероятно се дължи и на обстоятелството, че покрай пандемията хората направиха и вероятно продължават да правят доста разходи за жилищата си, свързани с подобрения, с купуване на домакинска техника и др.

Въпросът дали българинът е посегнал на спестяванията си в кризата, има отрицателен отговор. Даже напротив, той е продължил да спестява още по-усилено, както личи и от данните на БНБ за нарастване на депозитите. От данните на НСИ за домакинските бюджети също се вижда, че разходите за влогове нарастват: от 121,44 лв. миналата година на 143,54 лв. през тази.

За сметка на това регулярните трансфери към други домакинства, т.е. парите, с които хората подпомагат близки и познати, намаляват - от 17,48 лв. на човек преди година на 15,22 лв. сега.

Средният доход на българина също расте в сравнение с миналата година - с 6,9%, достигайки 1830 лв. средно на лице от домакинство.

Както при всяка криза обаче дяловете на различните източници на доход са леко разместени в полза на осигурените и гарантирани от държавата плащания, каквито са пенсиите и социалните обезщетения и помощи за сметка на доходите от работна заплата и от самостоятелна заетост.

Доходът от работна заплата продължава да е най-важният, но въпреки нарастването му от 1002 на 1011 лв. за една година неговият дял в общите доходи намалява - от 58,5 на 55,2%.

Съвсем леко нарастват доходите от самостоятелна заетост - от 96 на 100 лв., но те винаги са били малък дял, а сега още повече намаляват - от 5,6 на 5,5% от общите доходи.

Доходът от пенсии обаче нараства чувствително - от 473 лв. през първото тримесечие на 2020 г. на 574 лв. през първото тримесечие на тази. Делът им е вече 31,3 на сто от доходите на домакинствата, а година по-рано е бил 27,7%.

Социалните помощи нарастват като дял от доходите от 2,9 на 3,2%, но като абсолютна сума те са незначителни - 57 лв. сега при 50 лв. година по-рано.