Съкращенията в Камерна опера – Благоевград отприщиха вълна от коментари за причините и бъдещия формат на институцията. Цяла седмица темата е сред най-коментираните не само в града, но и в културните среди в национален мащаб. До момента са съкратени тримата солисти и двама музиканти, които свирят на кларинет и на ударни. Случващото се провокира и част от общинските съветници, които се готвят да поставят въпроса на редовна или извънредна сесия на местния парламент.
За ситуацията разговаряхме с трима от освободените от състава на Камерна опера. По въпросите, повдигнати от тях, от кметството отказаха да вземат отношение, като заявиха категорично, че не коментират неверни твърдения, а казусът за община Благоевград е решен.
Певицата Теодора Петрова: Играехме на вход свободен, как да имаме приходи?!
Родителите й са сред основателите на Камерна опера, когато през 1972 г. Пламен Карталов я създава в София. 2 г. по-късно операта се премества в Благоевград. Баща й е цигулар, а майка й – певица. Теодора Петрова е от младите лица на благоевградската Камерна опера, назначена е след пенсионирането на майка й.
– Изненада ли Вас и колегите Ви певци новината за съкращение?
– Като цяло не, защото слухът за закриване на операта се въртеше в пространството през последните години.
– От какво е бил провокиран този слух?
– Нямам представа наистина. Имам чувството понякога, че отвътре ние сами сме си го правили от страх. Казах го даже веднъж на един колега: “Хайде, стига вече!”. И ето, този слух стана реалност. В годините, когато сме питали директно Хр. Шопова, два пъти е идвала при нас, тя винаги е отричала: “Никой няма да ви закрива! Няма такова нещо, работете си”. В последните години бяхме буквално в информационно затъмнение и никой от нас не знаеше какво се случва.
– Визирате, че предишният директор Петър Радевски не ви е информирал за нищо?
– Всъщност директора Петър Радевски от общината си го избраха. Опита се в началото да направи една постановка, тръгнахме да правим “Слугинята господарка” на Перголези в един нов, модерен вариант, но в средата на репетиционния период той дойде и каза: “Спирам постановката, защото не ми дават пари. Никой не ми подписва план-сметката и аз няма с какво да платя на режисьора и на външните участници”. Това беше през септември 2014 г. Не мога да отрека, че той дойде с концепция и с идея да се правят и други постановки. Но още септември, стартирайки първото заглавие, репетиционният период трая до първата репетиция с оркестър на сцена. На всяка наша инициатива отговорът бе, че няма пари. Ние, певците, сме ходили многократно при директора с конкретни предложения, например да направим фрагменти, примерно от “Мадам Бътерфлай” или от “Бохеми”. Отговорът е бил един и същ – че няма да ни дадат средства, колкото и минимални да са били нуждите ни.
– За какви пари става въпрос, вероятно сте ги смятали?
– Например за 2000 лв., пари, с които да се плати например на няколко оркестранти, когато е било нужно оркестърът да е по-голям за съответното предложение, и за още един колега певец. Не говоря за някакви огромни суми…
– Не бихте ли могли да си изкарате нужните ви средства от билети? Това е един от основните упреци към институцията, че приходите от билети за година са едва към 1000 лв.?
– А защо имаме минимални приходи от билети! Защото не играем с билети! През последните години пеехме на вход свободен! Това беше решение на директора Радевски, предполагам, който обясни, че от общината не ни търсят приходи, а искат от нас само да работим. И нещата останаха така. Взимали сме единствено пари за билети на образователните ни концерти, които правим по детски градини и училища. Певците направихме много интересен формат, в който представяме човешките гласове, разиграваме нещо пред децата, обясняваме им за операта, за реквизита и кое какво значи. Всички бяха изключително доволни и това може да се провери. Вече е късно да предложа на общината да излезем солистите отпред с една шапка да пеем и каквото съберем, да им го дадем! Как да имаме приходи, като концертите и представленията ни са били при вход свободен”!
– Предизвестен ли бе финалът на Камерна опера в този смисъл?
– Не мога да си представя, че изведнъж ние излязохме виновни за това, че няма приходи! “Измиха си ръцете” с нас, че солистите не работели и не си уплътнявали работното време. А как да си уплътня работното време, като нямам спуснат репертоарен план!
– Кой ви уведоми за предстоящите съкращения?
– Директорката. В един разговор с моя колега той в прав текст я попита: “Кажи какво става?”. Нямахме представа какво се готви. Оказа се, че предната седмица е казала на тромпетиста, че ще го преместят в Биг бенда по време на репетиция, малко след това се поправила, че остава. На нас ни се каза, че са решили да ни махнат, защото нямаме постановки.
– Не е ли директорът отговорен за това? Не е ли негова вината?
– Това тежи на нейната съвест и всеки пред себе си трябва да си зададе тези въпроси кой какво е допуснал и докъде се е стигнало. Факт е, че ние постоянно бяхме слагани да пеем на малка сцена, с пиано и почти не сме пели с оркестъра. Единствено ни използваха, когато плочките пред операта трябваше да се запълнят и ние да пеем там с оркестъра. Да не говоря, че накрая не ни слагаха и подиум, за да сме малко по-високо над публиката. Пееш на отворено пространство и пред теб минават деца с колела и с тротинетки! Какво да кажа, това е просто унизително!
– Какво предстои да се случи според Вас с Камерна опера?
– Ама то вече не е опера! Когато ни връчиха предизвестията, служителката ни каза, че няма да има нужда от певци, понеже става камерен оркестър.
– Губи ли от това Благоевград?
– Това, което чета като коментари в социалните мрежи, говори, че хората са потресени. Доста са категорични, че си искат операта. Директорката беше казала, че ние, певците, сме се били изтъркали, въпреки че и мен, и колегите ми са ни спирали по улиците да ни питат кога ще имаме постановка. Вдигахме рамене: “Ще имаме концерт, заповядайте!”. Нещо повече, за да предложим нещо тематично и разнообразно на публиката, отново по наша инициатива правехме много тематични вечери – на руската, на италианската, на немската музика. Правехме едни чудесни концерти в радиото със стихове, с обяснения за нещата, които ще пеем, които ни бяха забранени от общината. Това, че му е наредено, ни бе предадено от предишния директор и тези концерти бяха преустановени.
– Колко години работехте в благоевградската Камерна опера?
– Официално съм назначена през септември 2011 г., иначе още от 2003 г. съм викана на хонорар и съм работила в Благоевград.
– Друга причина, която се изтъква за освобождаването Ви, е, че работите и на други места, не само в Благоевград…
– Не знаех, че е забранено да си на два щата, единият от които половинка. Законът го позволява и един от колегите работи на половин щат в Русенската опера. И не знам кой има проблем с това, след като нашата работа не е да седим на работното си място от 8 до 17 ч. Но явно това никой не го разбира, затова ще поясня как се случват нещата: Възлага ми се задача, научавам съответния материал и това е самоподготовка. Хвърлят се в пространството някакви твърдения, че идвали на проверка от общината и ние не сме били на работните си места. Аз трябва да науча тон по тон произведението, след това да се събера с пианистката да го разучим и накрая да се съберем с оркестъра. Всеки в оркестъра от своя страна прави абсолютно същото нещо: взима си материала и го разчита, едва след това се събират на групови репетиции и когато всички са готови, се събира оркестърът. Когато през 2012 г. правихме “Тайният брак”, репетирахме с режисьора Павел Герджиков две седмици без почивен ден от сутрин до 20 ч. вечерта! Няма събота, няма неделя! Това е темпото на един репетиционен период, за да излезе една постановка. Но това никой не го знае. Сега се сещам и друго. На премиерата на “Тайният брак” не можахме да платим на режисьора и това беше страшно унизително. От кметството тогава не подписаха план-сметката на директора, направиха го чак за второто представление.
– Обидени ли си тръгнахте с колегите Ви след последния концерт, който по ирония бе коледният?
– Аз официално закрих операта на последния концерт на 4 декември. Излязох и казах на публиката, че моите родители са открили тази опера, но на мен се падна честта да я закрия. Това беше най-тъжният концерт и публиката, вместо да се радва, плачеше. Със сълзи. Ще цитирам зам. кмета Христина Шопова, която каза: “Благоевград има нужда от един мобилен оркестър”, какво значи “мобилен оркестър”?! Вероятно той значи 4 човека, качени в една кола, няма как да си го преведа по друг начин. Но това няма нищо общо с Камерна опера. Жалкото е, че колегите не ни подкрепиха и не застанаха зад Камерна опера като институция от страх и те да не останат навън, но и това ще се случи. Мисля си, че голямата цел не е “оптимизиране” в сферата на изкуството в Благоевград, а е сградата на Камерна опера – с отлична локация и възможност да се печели от наеми.
Кларинетистът К. Кирянов: Моралната обида е по-голяма от парите, които губи семейството ми
Кларинетистът Константин Кирянов е последният, получил депеша, че го съкращават. Той е от Сандански, на 42 г., има семейство и две деца, а с музика се занимава от дете. Завършил музикално училище, след това Музикална академия в Скопие, има следдипломна квалификация в Германия и магистратура в АМТИ – Пловдив. До 2010 г. е бил хоноруван преподавател в ЮЗУ. В момента в Сандански ръководи Младежкия духов оркестър, създаден и ръководен от баща му, който почина преди няколко години.
– Г-н Кирянов, изненадан ли сте от предизвестието?
– Да, изненадан съм, защото казаха едно, пък сега друго излиза.
– Кой и какво е казал?
– По медиите… Гледах по една от телевизиите изявления на зам. кмета по културата и най-вече на директора Милослава Йорданова, тя ми е пряк началник, там се каза едно, пък… Не съм очаквал, че ще ме съкратят. Директорката завчера ми каза: “Отиди в общината нещо да разпишеш”. Отидох и за моя най-голяма изненада се оказа предизвестие. Разписах го, където съм нежелан, няма какво да се натискам.
– От колко години сте в Камерна опера?
– От 2005 г.
– Според Вас какви са причините, довели до съкращенията в състава, и до това Камерна опера да загуби облика си до момента?
– Причините сигурно са много дълбоки и отдавна, не от сега, но не беше това начинът. Ние сме музиканти, нашата работа е да седнем на пулта и да си изсвирим нещата. Всичката останала отговорност е на организаторите и ръководителите на институцията. Какво да кажа”! Ако не съумееш нещо да изсвириш, тогава вече отговорността на музиканта е лична, другото – да организирам, да планирам работата на Камерна опера, не е моя грижа или на колегите ми. Нас не са ни поставили там за това нещо.
– Да разбирам, че сега вие излизате виновни, че ръководителите ви не са си свършили работата, така ли?
– Да. Разбирам да е пропаднал спектакъл заради член от състава, който не е успял да изсвири или изпее нещо – тогава проблемът ще е в хората, но ситуацията е различна. При това така изведнъж… Можеше поне да ни предупредят или явно да кажат, че това са решили, и да го направят. А не един по един да ни привикват за предизвестията, на един казали, пък после го отменили… Кажи като мъж какво си наумил да правиш! Можеше да е по-коректно тази раздяла.
– Обиден ли си тръгнахте от Камерна опера?
– Всеки на мое място би си тръгнал обиден и то е нормално. Преди 4 г. за 1 г. прекъснах работата си в Камерна опера, но после пак ме поканиха и се върнах. Свирил съм в нея с удоволствие, защото все пак съм музикант, а духовият оркестър не е нито моята специалност, нито моето ниво. Все пак аз съм професионалист, а оркестърът в Сандански е аматьорски, пък и ангажиментите ми там са като диригент и ръководител.
– Имате ли намерение да обжалвате съкращението си в съда?
– Човек като не е желан, насила не може да се предлага. И да ги осъдя, какво”! Моралната обида е по-голяма от парите, които губи семейството ми.
Лина Ангелова: Благоевградчани трябва да кажат искат ли единствената на
Балканите Камерна опера или не
Лина Ангелова свири на ударни инструменти и бе съкратена заедно със солистите. Тя е бивш директор на Камерна опера – Благоевград преди назначаването на Петър Радевски.
– Лина, изненада ли Ви предизвестието за съкращение?
– Аз лично не бях изненадана, все пак съм бивш директор на операта и, малко или много, виждам отношение на сегашния директор към мен. Но не аз съм важна, важна е Камерна опера – Благоевград. Не бива да допускаме един институт, граден с десетилетия, творял, работил 42 г. нормално със своите сривове и възходи, да бъде затрит. Имало е много директори, имало е много награди и отличия от фестивали в страната и чужбина, последното само отпреди 10 г. – “Кристална лира” за “Джани Скики”, а преди 6 г. имахме номинация пак за “Кристална лира” с “Тайният брак”. Не бива да се забравят тези неща.
– Една от коментираните от общината причини за преустройство на операта са ниските приходи…
– Ами нали Петър Радевски, когото назначиха на мое място, беше голям мениджър! По време на моя мандат се спуквахме от работа, имахме приходи и помня, че аз сама, без ничия подкрепа, успях да вкарам в общинската хазна 16 000-17 000 лв. Без секретар, без организатор, всички административни функции бяха орязани. По време на управлението на Радевски сегашната директорка Милослава Йорданова се превърна в негов секретар и бе всъщност директорът в сянка.
– Твърдите, че тя е причината Камерна опера да стигне дотук, така ли?
– Абсолютно! Тази политика е целенасочена, откакто дойде П. Радевски, той заставаше пред състава и казваше: “Докато аз съм директор тук, опера няма да се прави”. За какво тогава бе дошъл”! Учудих се защо М. Йорданова оставят след него на поста, защото тя няма да промени политиката. Тя е убиецът на този състав! За пръв път назначен директор не се изправи пред състава да се представи, да каже, че е с други функции, да обяви какво ще се случва, какво ще работим… Вместо това се “стреля” тихомълком и в гръб: първо, в деня на концерта с американеца цигулар директорката уведомява устно тромпетиста, че след Нова година отива в Биг бенда. Половин час по-късно му казва, че това се отменя. В деня на Коледния концерт на певците им връчват предизвестията, а два дни преди това, знаейки, че ще бъдат отстранени, но без те да са уведомени, им се обаждала най-нагло да иска да ползва транспорта им, тъй като и тя живее в София.
– Как виждате бъдещето на състава и смятате ли, че Камерна опера има бъдеще, или това е вече остаряла и изтъркана форма?
– Може ли да бъде остаряло нещо, което е единствено”! Единствено в България, единствено на Балканския полуостров. Знам, че имаше преди години Камерна опера в Москва и във Виена. В България има много оркестри, всякакви, има големи опери, има немного филхармонии, симфониети, има камерни оркестри, но само ние бяхме Камерна опера! Ако един директор не може да управлява такъв формат, нека той си замине, защо си заминава операта”! Просто и елементарно е! Трябва да си отидат злонамерените хора и Камерна опера може да се възроди.
– Защо обаче не реагираха колегите Ви в оркестъра в защита на институцията и на вас, съкратените?
– Защото са страхливи и си мислят, че, слава Богу, не им се случва на тях. Реагираха обаче колеги от цялата страна.
– Но не и от Благоевград… Дали на благоевградчани им е все едно дали ще я има или не Камерна опера?
– Мисля, че не им е все едно и в социалните мрежи много благоевградчани страдат и реагират. Мисля, че всички хора, които напълниха залата на последния концерт на солистите, и много, които не успяха да дойдат, но са искали, не са безразлични и им пука дали Камерна опера ще я има или не. Защо никой не попита гражданите на този град искат или не Камерна опера”! Още не е късно това да се направи. Чудя се само що за човек трябва да си, да връчиш уведомленията за съкращение на хората в деня на коледния им концерт, да им се усмихнеш и да се завъртиш, без да останеш на този концерт”!
Разговаря ДИМА АСЕНОВА
