„В България няма сериозна държавна политика, когато има психични проблеми. Това е една традиция на западното общество, свързана с претовареност от работа и стрес, която ще се случи и у нас, но не веднага. Какво ще се случи оттук нататък от правна гледна точка“, заяви от своя страна адвокат Марин Марковски и допълни: „ Хората си казват той е убил баща си, майка си, може да убие и мое дете. Какво следва? Няма да го признаят най-вероятно за психично болен, защото след убийството той е завил труповете, мил е кръвта - това не е състояние на психоза. Но това е въпрос за психиатрите. Тъй като психозата може да бъде прекъсната“, посочи той.
По думите му това поведение едва ли е невменяемост. „Категорично не е епилепсията, но понякога има т.нар. разширено меланхолно самоубийство, но в конкретният случай не е убил себе си. Българските психиатри са чудесни. За съжаление имат богат опит, но това е като да плуваш в тъмни води когато кеят е тъмен. Аз предполагам, че ще дадат диагноза, че е вменяем“, заяви юристът.
„Убийците са зверове, но колегите имат методи, които ги карат да си признаят“, посочи Марковски и допълни, че за съжаление няма да се случи това, което трябва да се случи.
„При едно самопризнание, той е беден човек, ще му е назначен служебен адвокат. Той няма да остане в затвора до живот. Ще го осъдят на 25-30 години. Аз виждам мъката в очите на съдии, когато прилагат такива присъди. Това са хора на два крака, но нямат нищо общо.Има градация на лошотията. И когато тя достигне най-висока степен трябва да има едно изречение в европейското законодателство. Но това личност ли е, когато с брадва е убил. Това не пречи и на религиозните принципи - Не отнемай живот“, заяви Марковски.
