Една сбъдната детска мечта с леко горчив вкус в устата и една огромна обида. Това е историята на Маргарита - поредната българка, която ще напусне родината си, за да търси по-добър живот някъде другаде.
Маргарита мечтае от малка да стане медицинска сестра. Завършва университет и през 2012 година започва работа в една от престижните болници в София. Започнала на щат. Заплатата била 398 лв. С надбавки, нощни смени и работа по празници, успявала да припечели около 670 лв.
През 2014 г. медицинската сестра излязла в майчинство и сега споделя пред “Дойче веле”, че не би се върнала на работното си място в България.
В момента може би ще взима между 900 и 1000 лв., затова сега упорито учи немски – в Германия за труда си ще получава малко под 3000 евро. Такава е съдбата на много български медицински сестри.
Служителите в болниците непрестанно излизат на протести, оплакват се от лошите условия на труд и ниското заплащане. Средната работна заплата за медицинските сестри в България в момента е средно около 600 лв. на месец. Средната им възраст е 52 години, а броят им е намалял до критичните 30 000.
Редица анализатори смятат, че след пенсионирането на сегашните кадри в системата на здравеопазването ще има криза.
Маргарита ще последва примера на майка си, която също е медицинска сестра. Преди година решила да замине и в момента работи по специалността си в Италия. И така в крайна, а не междинна точка, за съжаление Маргарита избира Германия. Тя ще се превърне в поредния български гражданин, тръгнал си разочарован от родината си.
“Мотивира ме, че е уредена държава, че има ред. Мотивира ме детето ми, защото искам то да расте там”, разказва българката. За съжаление Маргарита не е единствената медицинска сестра, която ще напусне България и ще отиде да работи в Германия. Таня е една от посредничките, които набират персонал за болниците там и разказва, че към момента търсенето на работа е нараснало двойно - всеки месец услугите й търсят около 20 медицински сестри от България. Годишно работа в Германия намират средно между 20 и 30 наши сънароднички. “Плачат, но стоят, защото в България всъщност е още по-трудно”, споделя Таня.
