Към 1857-1860 г. българо-гръцкият църковен спор се задълбочава. След като различните прошения и молби се оказват неефективни, част от радетелите за независима българска църква решават, че е време за по-радикални действия.
Така се стига до предварително замисления план, одобрен от повечето членове на българската община в Цариград. На 3 април 1860 г. по време на Великденската служба Иларион Макариополски не споменава името на цариградския патриарх. Съгласно църковните канони това фактически означава отхвърляне на неговата власт.
Събралите се българи започват да скандират „Не щем гръцки патриарх!“. Акцията действа като катализатор и други български градове заявяват, че се отказват от Патриаршията и искат независима българска църква начело с Иларион Макариополски. Макар че година по-късно Патриаршията се разправя с непокорния духовник, изпращайки го на заточение, Великденската акция вече е произвела своя ефект и църковната борба е само временно приглушена.
