Поредната семейна трагедия, окъпана в кръв, потресе България. 25-годишният Георги Георгив изби със завидно хладнокръвие по-малкия си брат, майка си, баща си и баба си. Постфактум стана ясно, че младият мъж е преминал три прегледа при психиатър в последните години. Официално поставена диагноза обаче няма и Георги не е вписан в регистри за хора със психични проблеми. В града обаче витаят слухове, че той убил роднините си именно заради това, че искали да го настанят в психиатрия. 

Могла ли е кърватата трагедия да бъде предотвратена по някакъв начин, както и къде се крие коренът на тоталната незаинтересованост на обществото към хората с лабилна психика и психични проблеми, агенция ПИК потърси за експертен коментар един от най-големите специалисти в областта - д-р Цветеслава Гълъбова, която е директор на Държавната психиатрична клиника "Свети Иван Рилски" в Курило. 

- Д-р Гълъбова, поредната кървава трагедия потресе България. Стана ясно, че убиецът е имал психични проблеми. Остават ли проблемите на тези хора встрани от обществото и показва ли то своята незаинтересованост към тях?

- Какво да ви кажа... Да, така е. Не се интересува.

- А каква е причината, къде според вас трябва да търсим корена на този проблем?

- Това не е разговор за минутка-две. Това е тема на много дълъг разговор, защото причините затова да сме безотговорни към хората в различно социално положение от нашето, включително и тежко болни хора, коренът е свързан с много области на нашия живот - и с народопсихологията, и обществено-икономическата обстановка, и поведението на управляващите. Това е сериозен проблем, който изисква много сериозен анализ.

- Според вас и това, което знаете за този случай - могла ли е трагедията да бъде избегната или предотвратена по някакъв начин?

- Не мога да кажа категорично дали е била могла да бъде претовратена. Това, което със сигурност виждам е, че ние като общество не сме направили достатъчно и не правим нищо в такива случаи. Да се налага да се търсят чрез медиите средства за лечение, лично за мен това е недопустимо. Това е задължение на държавата.

- Ще си позволя да поразсъждавам малко на глас, мнението е мое и не ангажирам никого с него. Доброволното лечение и съгласието за лечение не е ли проблем?

- Не. Не е проблем. Така трябва да бъде. Тук говорим за хора, които имат болест. Да, тази болест би могла да стане основание за опасно поведение. Да, при тази болест не се разбира понякога необходимостта от лечение, затова и има записан регламент в Закона за здравето. Но това, че тези хора са болни и понякога не осъзнават нуждата от лечение, а имат такава не означава, че трябва да ги третираме като втора категория и да бъдем жестоки към тях. Тук обществото много често проявява жестокост. Това са болни хора, а не престъпници.

 

Интервю: Ивайло Атанасов: