Краят на една велика ера. Общо взето така може да се обобщи решението на “Фолксваген” да прекрати производството на своята емблематична “Костенурка”. В края на седмицата последният “Бийтъл” ще слезе от поточната лента в Пуебла, Мексико и ще сложи край на дългия път на една кола, превърнала се в символ на редица неща в своята 80-годишна история.

“Костенурката” на “Фолксваген” е била неизменна част от най-тъмната история на Германия. Подценяван престижен проект на нацистите, символ на следвоенна Германия и възраждането на икономиката. Символ на просперитета на средната класа. Един от примерите на глобализацията - продаван и добре познат продукт по цял свят. Емблема на 60-те години на миналия век и контракултурата в САЩ.

Най-вече обаче “Бийтъл”-ът ще остане в историята като забележителен пробив в автомобилния дизайн и ще остане точно толкова разпознаваем обект, както е бутилката на “Coca-Cola”. През годините моделът на “Фолксваген” е претърпял някои промени, за да се впише в съвремието. Оригиналният дизайн от 1938 г. не е бил съществено променян. Ретро обликът е нещо, на което компанията залага. Още през 1938 г. “Костенурката” изглежда така - объл силует, четири-местен автомобил, почти вертикално предно стъкло и двигател с въздушно охлаждане, поставен отзад. Дизайнът е създаден от Фердиданд Порше, който бил нает, за да изпълни мечтата на Адолф Хитлер за “кола на народа”.

Някои аспекти на автомобила били сходни с чехословашкия Tatra T97, от 1937 г.. Взаимствано е и от скици на унгарския инженер Бела Барени, които били публикувани през 1934 г. Моделът бил наречен KDF-Wagen. Името е базирано на абревиатурата KDF, която от немски означава “Сила чрез радост”. Масовото производство на колата обаче било отложено заради избухването на Втората световна война. Вместо това големият нов завод, който тогава се намира в затънтен район северно от Хановер, произвежда военни автомобили, използвайки принудителния труд на работници от цяла Европа, трудещи се при мизерни условия.

Пуснат отново като производител на автомобили за граждански цели под надзора на британските окупационни власти, заводът на Volkswagen през 1949 година е прехвърлен на германското правителство и провинция Долна Саксония, която все още притежава част от компанията. До 1955 година милионният автомобил от модела, тогава наричан Type 1, слиза от производствената линия в завода, край който днес се е разраснал град Волфсбург. САЩ стават най-важният единичен чуждестранен пазар за Volkswagen, където в пиковия момент през 1968 година се продават 563 522 коли или 40 % от производството.

Търсейки нетрадиционен подход, понякога хумористичните реклами, разработени от агенция Doyle Dane Bernbach, призовават купувачите на автомобили "да мислят на дребно". В Западна Германия колата се приемала като част от следвоенната нормалност - ниски цени, качество и трайност. В САЩ обаче “Бийтъл”-ът бил нещо екзотивно, необичайно за автомобилната култура, която зад океана била доминирана от показността и големите коли. Производството във Волфсбург спира през 1978 година, когато надмощие вземат нови водещи модели като Golf. Beetle обаче все още не е мъртъв. 

Последната от общо 5961 коли от версията Final Edition беше изпратена в музея след церемонията в Пуебла на 10 юли, за да се отбележи краят на производството на Beetl.