Елена Филева е магистър по право, завършила Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 2000 г. Първоначално работи като юрисконсулт в Корпорация за технологии и иновации (Корпорация „Съединение“). През 2002 г. се вписва като адвокат в Адвокатска колегия – Пловдив, която професия упражнява и до днес. Консултира общини, районни кметства и много корпоративни организации. Повече от шест години работи и с Община Куклен, до април 2019 г. включително, когато прекъсва отношенията си заради предстоящите избори и решението си да се кандидатира за кмет. Семейна, с две деца. 

 

– Г-жо Филева вярно ли е, че ще се кандидатирате за кмет на Община Куклен?
– Да, от няколко месеца съм взела това решение и вече работя за реализацията на тази цел. Срещам се с много хора, разговарям с всеки, с когото имам възможност, и търся въпросите, вълнуващи всеки поотделно. Аз съм открит човек и за мен е важно да се подготвя добре за своята работа, ако, разбира се, есента получа одобрението и вота на хората.  

– Защо се решихте на тази стъпка - да се кандидатирате за кмет?
– Работя в Община Куклен повече от шест години. Вече и живея тук. Времето, в което съм работила и живяла в Куклен, ми създаде много приятелства и добри контакти. Постепенно работата ми по редица въпроси на местните превърна идеята за добруването на общината в моя кауза. Не съм вярвала, че само след шест години ще имам толкова приятели тук. Кой каквото ще да говори, но Куклен, селата ни и хората, живеещи тук, имат огромен потенциал. Градът ни може да има много по-добър облик. Нашите села крият в себе си история и традиции. Те трябва да бъдат запазени. От опита си през годините разбрах, че в Куклен лесно могат да се създадат условия за развитие, но някой трябва здраво да поработи за това. Има огромен потенциал за увеличаване възможностите на бизнеса и въобще за промяна на облика на цялата община, и това е, че аз искам тези възможности да бъдат здраво хванати от нас, да не бъдат изпуснати от общината и бизнеса. Разполагаме с човешкия ресурс да постигнем големи резултати. Разбира се, с моя помощ (смее се).

– Но вие не сте родена в Куклен. Не се ли притеснявате от този факт?
– Имала съм и тези притеснения, но не мисля, че доверието трябва да се гради върху акта за раждане. А и точно това ми дава възможност да имам обективна преценка и гледна точка. Важни са добрата дума и доброто дело. Разчитам на справедливата си преценка и вниманието за всеки. Смятам, че това е много по-добър начин да спечеля сърцето на човек и да бъдем истински приятели и съседи. Когато работиш с хора, няма значение от къде си и какъв си. Въпросът е да си вършиш работата добре, да създадеш такива условия, че хората, които са ти гласували доверие, да останат доволни от направения избор.

– Защо преустановихте работата си като юрист в Община Куклен?
– В един момент осъзнаваш, че хвърляш огромни усилия да изпълниш задача, да бъдеш прецизен със закона, тъй като аз съм юрист, да защитиш интересите на този, с който работиш, а в даден момент други фактори изтриват с гумичка всичко, което си предложил и което смяташ за правилно. А и от друга страна, след като взех решение да бъда кандидат за кмет, не е етично да продължавам да работя с това ръководство на общината. Ние сме различни във вижданията си, в работата, в подхода. Ние ще бъдем конкуренти на местните избори и няма как да имаме обща цел и работа.

– От опита си в общината, кое смятате, че е недостатък на управлението й до момента?
– Основният проблем е хаотичната работа. Липсва план за работа, липсват ясно поставени цели. Работи се на парче. Няма принципна позиция в решаването на еднакви казуси. Ако се вдигне шум за нещо, тогава се търси решение. Има преписки, които се бавят необосновано и незаслужено, като причината за това не са самите служители в общината. Причината, от една страна, е в създадената организация, но от друга – е и в сигналите, които се спускат от ръководството към администрацията. Те са разнопосочни, понякога дори нелогични и не са обвързани с установен ред или принцип на работа.

– Научаваме, че разговаряте с много хора в Куклен. Кои проблеми определяте като най-наболели?
– Както преди, и сега основно хората негодуват от лошата инфраструктура и незадоволителните комунални услуги, от липсата на чуваемост за проблемите на обикновения човек. Има и много други, но основно хората се вълнуват от тези общински ангажименти. У хората се поражда усещане, че няма с кой да споделят проблемите си, камо ли да намерят решение. Всички разбираме, че не е възможно кметът или неговите заместници да се занимават пряко с всеки един въпрос, но пък другата крайност, в която сега е изпаднало ръководството на общината, е абсурдна за едно местно управление. Хората от малките села споделят, че за тях нищо не е направено, въпреки че имат нужда. А техните потребности не са някакъв лукс. Видяхте колко дъдж се изсипа този месец, улиците бяха покрити с кал и камъни, но никой не намери начин това да бъде почистено. Имаше възможност багери да почистят купчините чакъл и пясък, особено в ниските точки, и да се заравнят улиците. За някои мероприятия не се изисква много и не е нужно да се чертаят дългосрочни проекти.

– Смятате ли, че можете бързо да решавате такива проблеми, ако застанете на кметския стол?
– Да, разбира се. Иначе нямаше да се кандидатирам. Който ме познава, знае, че аз не взимам прибързани решения, но и не обичам да се бавя в работата си. Смея да твърдя, че имам трезва преценка за собствените си възможности и в никой случай не се надценявам. Поради естеството на професията ми, съм работила и работя както в голям екип, така и самостоятелно. Налагало ми се е да взимам решения, които се отразяват на не една или две човешки съдби. За всеки проблем си има лост. Всичко е въпрос на знания, организация и работа. Образованието също намирам за важно, а в моя случай е и много полезно. Не трябва да се забравя, че всичко изброено по-горе не е изключение в работата на един кмет, а негово задължение.