Облегнал съм се на парапета на един от софийските молове и леко превъзбуден очаквам да се срещна с Владимир Гюров и Ивайло Колев. Първи се появява Ивайло, усмихнат до уши и разговорът потръгва бързо. След няколко минути той прекъсва мисълта си и казва: “Ето го и Влади”, и помахва към момчето в инвалидната количка, което се задава към нас. Владимир стиска ръката ми здраво, аз се правя, че не ме е заболяло, с Ивайло разменят няколко бързи приятелски реплики и сядаме около една от близките масички.

Поводът за срещата ни е едно изкачване на Черни връх, но не какво да е, а с инвалидна количка. Както вече сте предположили, Владимир е човекът, управляващ я, а Ивайло е създателят ѝ. Работата по “Дивото” (така наричат количката, заигравайки се с истинското ѝ име - IMobility DIVO - б.а.) започва преди около 3 години. Ивайло дълго време се занимава с обслужването на платформи тип Сегуей - двуколесни превозни средства, които се управляват благодарение на преместването на тежестта на шофьора напред или назад. След като опознава възможностите им, той решава да създаде нещо различно, нещо, което коренно да промени достъпа на хората с увреждания. Екипът, с който Ивайло работи, започва с дъска, вързана с каишки, и няколко камъка, за да види дали може човек да я подкара.

Всички части се произвеждат специално за “Дивото” и след три години усилена работа, много чертежи и експерименти започват да търсят някого, който да изпробва изобретението. 

На въпроса как Ивайло и Владимир са се намерили, те шеговито отговарят: “В Тиндър. Но не си допаднахме и решихме поне да направим нещо друго.” Всъщност Ивайло първо се свързва с Агенцията за хора с увреждания, която публикува обявата на уебсайта си и го насочва към баскетболния клуб за хора с увреждания “Левски”, където тренира Влади.

На 18-годишна възраст Владимир получава парализа от гърдите надолу след инцидент с колело на магистрала. Оттогава той се придвижва с инвалидна количка, но това по никакъв начин не му пречи да води нормален живот. “В началото трябваше да си намирам какво да правя. В един момент стигаш до етапа, в който си известен, което отваря много врати, и вече ме търсят и ми предлагат да пробвам това и онова.” Така Влади сяда и на “Дивото”. Той разказва как при първия му опит количката все още е нямала степенки и краката му се влачили по земята.

Влади няма желание да ползва количката в града.

За него интересно е дивото - да отиде там, където не може. За придвижването в София Влади казва: “Има два отговора - единият е “много е трудно и не става”, другият е “всеки си намира начин”. След само няколко опита момчетата решават да изпробват “Дивото” на дивото, а именно - да покорят Черни връх.

Ивайло събира малка компания от близки и приятели, на които може да разчита - “здрави момчета”. Стартовата им точка са хижа “Алеко” и пътят нагоре - напълно нормален. Точно на това наблягат двамата. Целта на прехода е просто да се разходят заедно, с едно темпо, без да се изграждат бариери сред хората. “Отиваме заедно на разходка. Споделяме заедно разходката в планината.” Минувачите спират, поздравяват го, но все пак не са толкова много, притесняват се. “Хората, които сме в това положение, това ни е работата - да ги разваляме тези бариери и тези възприятия в обществото. Като има опция за медийна изява - ползваш я. Важно е хората да разберат, че това не е нещо заразно, че може да живееш нормално.”

Последните 20-30 метра от прехода са най-тежки. Стръмно, камъни и кал. Количката започва да дава сигнали, че се затруднява, но Влади я натиска и в крайна сметка групата изкачва върха успешно. “Хубавото на количката е, че те кара да се движиш. Управляваш я с наклона на тялото. Когато иска да тръгне, трябва да се наклони напред, което и го рехабилитира. Завоите се взимат с кормило - работиш с цялата равнина” разказва Ивайло, а Владимир допълва: “Постоянно се движиш. Хем си седнал, хем много се движиш. Дори се шегувахме, че ще имам мускулна треска след това.”

На върха Ивайло сменя батерията на количката за всеки случай, но в крайна сметка се оказва, че не е необходимо. Слизането е лесно.

На места наклонът е толкова голям, че краката на Влади за пореден път докосват земята.

въпреки степенките. “Играчка е, но за пораснали - казва Владимир: - Планините са супер за такива неща, защото отидеш ли там, е ясно, че може да стигнеш навсякъде. И е важно да се знае, че български ум се е сетил за това. За нещо, което променя нещата драстично.”

Ивайло допълва: “София е недостъпна. На базата на лошата инфраструктура в София ние направихме това. Има си плюсовете лошата инфраструктура.” “Така е и с дупките. Заради тези дупки по пътищата се учим да караме много по-технично” приглася му Влади.

Амбициите на Владимир не се ограничават само до планини и баскетбол. Той иска да бъде вдигнат с хеликоптер, да лети с изтребител и балон. Важното е да пробва. Двамата са си наумили да продължат да организират подобни планински походи, този път с повече хора. За следващия казват, че ще направят събитие, което да се разпространи сред публиката.

До края на годината Ивайло има амбициите да изкара още един прототип. В България има още една фирма, която се занимава с подобна дейност. “Всички сме приятели - един екип. Тук се работи идеалистично. Искаш да направиш нещо готино - не само говориш за него, а и в крайна сметка го правиш. В България се говори какво трябва да се направи, но никой не го прави.” В началото проектът на Ивайло се съфинансира от Министерството на иконимиката по Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност”, но в момента екипът среща проблеми от страна на министерството, които се решават от Върховния административен съд.

Днес Владимир заминава за Габрово с националния баскетболен отбор на колички, където започват усилени тренировки. На 29-и юли стартира европейско първенство по баскетбол на колички, което ще се проведе в София в зала “Триадица”, където България ще дебютира срещу Унгария. За баскетбола Влади казва: “Печелят се травми, мазоли и любов. Всичко се прави за каузата. Не го правим за пари, правим го за себе си.”