След като публикувахме разказа на тийнейджърка от Пловдив, станала жертва на насилие от страна на приятеля си, потърсихме адв. Генади Дишев – доброволец към Националната гореща телефонна линия за пострадали от насилие.

Той дава практически съвети за превенция, безопасност и правна защита на пострадалите.

Според него насилието рядко започва с физическа агресия. Най-често първите сигнали са контрол, изолация, унижение и страх. Как да разпознаем навреме предупредителните знаци, кои са най-опасните „червени флагове“ и какви са първите стъпки към защита – четете в интервюто.

С пистолет към главата: Историята на пловдивчанка след брутална агресия ВИДЕО

- Адв. Дишев, все по-често се сблъскваме със случаи на домашно насилие, някои от които завършват със смърт на жертвата. Какви са признаците, че един мъж може да бъде агресор към половинката си?

- Първият важен ориентир е следният: домашното насилие не започва с удар. Най-често започва с контрол, унижение, ревност, изолация, страх и дребни проверки, които постепенно преминават в режим на подчинение.

- Кой от тези признаци може да се приеме за най-опасен, ако изобщо можем да направим такава класация?

-Най-опасният ранен знак е промяната в свободата на човека. Не просто кавга, а стесняване на личното пространство.

- Кои са сигналите?

- Контрол, маскиран като грижа. Реплики като: „Кажи ми къде си“, „С кого си?“, „Прати ми снимка“, „Защо не вдигна веднага?“, „Само искам да знам, че си добре.“ Когато това се превърне в задължение, редовна проверка или повод за наказание, то вече не е грижа, а контрол и загуба на свобода.

Изолацията от близките също е сериозен знак. Партньорът започва да представя приятелите, родителите или колегите като „вредно влияние“, като „хора, които ни развалят връзката“ или „такива, които ти пълнят главата“. Всъщност това е форма на психическо насилие.

Друг признак е системното обезценяване – подигравки, обиди, сарказъм, публично унижение, внушение, че човекът е глупав, неблагодарен, нестабилен или неспособен.

Много опасно е и отричането на собственото поведение – т.нар. газлайтинг. Реплики като: „Това не се е случило“, „Ти си го измисляш“, „Ти си болен/болна“, „Всички виждат, че проблемът е в теб.“ Така жертвата започва да се съмнява в собствената си памет и преценка.

Ревността също не бива да се подценява. Агресивната ревност е претенция за контрол – забрана за облекло, контакти, работа, социални мрежи, срещи, телефон, лично време.

Има и наказание чрез мълчание, студенина или внезапна ярост. Жертвата започва да избягва теми, думи, срещи и действия, защото „ще стане скандал“. Така тя организира поведението си около страха от реакцията на другия.

Финансовата зависимост също е форма на насилие – ограничаване на достъпа до пари, банкови карти, документи, работа, доходи; принуждаване към кредити; укриване на информация за семейните средства. Всичко това е икономическо насилие с цел зависимост.

Не на последно място е сексуалната принуда – натиск, заплахи, манипулация, внушения от типа „длъжен/длъжна си“, секс след скандал като условие за помирение, настояване за секс въпреки отказ.

- Кои са така наречените „червени флагове“?

Има признаци, предпоставки и фактори, които сочат за висок или много висок риск.

На първо място са заплахите за убийство, самоубийство или увреждане на деца, близки, домашни животни. Заплахата „ако ме напуснеш, ще те убия“, „ще се убия“ или „ще взема детето“ не е театралност. Тя трябва да се приема много сериозно.

Изключително опасни са душенето, стискането за гърлото, запушването на дишането и ударите. Това са едни от най-тежките рискови фактори и сочат за повишена опасност за живота и здравето на жертвата.

Друг много сериозен сигнал е достъпът до оръжие или използването на предмети като оръжие – ножове, пистолети, бухалки, инструменти, хвърляне на тежки предмети, удряне по врати и мебели. Дори „само“ удряне по предмети е сигнал. Посланието е: „Следващият може да си ти.“

Признак за висок риск е и ескалацията. Когато скандалите стават по-чести, по-дълги, по-груби; когато се появяват удари, блъскане, заключване, преследване, заплахи – рискът вече е сериозен. Ескалацията е един от основните фактори за висок риск.

Много рисков е и периодът около раздялата или намерението за раздяла – напускане, подадена молба за развод, спор за дете, появата на нов партньор. Затова не е разумно раздялата да се „обявява“ импулсивно, насаме, в затворено пространство и без план.

Следенето и преследването също са червен флаг – изчакване пред работа, проверка на маршрути, следене през телефон, споделена локация, достъп до профили, четене на съобщения.

Ако насилникът вече е бил предупреждаван, ако е имало заповед, предупредителен протокол или той е давал обещания, но продължава, рискът не намалява. Обикновено се увеличава.

- Как най-бързо и лесно да разпознаем, че сме във връзка с насилник, преди още отношенията да са се задълбочили?

- Най-простият тест за разпознаване на състоянието насилник-жертва е следният въпрос: „Свивам ли живота си?“

Просто се запитайте: Правя ли неща не защото искам, а за да не го или я ядосам? Крия ли нормални разговори, покупки, срещи, защото може да има скандал? Отдалечих ли се от приятели и семейство? Страхувам ли се от реакцията му или ѝ повече, отколкото от самия проблем? Имам ли усещане, че трябва постоянно да докладвам? Винаги ли аз съм причината за конфликта?

При няколко отговора „да“ почти сигурно вече има насилствен модел.

Запомнете най-важното: безопасността е по-важна от доказването на правотата в момента на скандала.

- Как да се предпазим от задълбочаване на отношенията с потенциален партньор-насилник и как да действаме, ако вече сме „в капана му“?

- Запазете връзката с външни хора. Добре е да имате поне един доверен човек, който да знае какво се случва. Създайте си ключова дума, която да действа като парола за насилието и да означава: „Обади се в полицията!“ или „Ела на помощ!“

Записвайте си дати, часове, конкретни думи, заплахи, свидетели. Създайте си архив от снимки, медицински документи, съобщения, имейли и ги пазете на място, до което агресорът няма достъп – при доверен човек, в служебен имейл, при адвокат.

При наранявания или душене потърсете лекар или спешен кабинет. Там са длъжни да ви прегледат и да документират състоянието ви.

Направете си прост план за напускане. Пригответе документ за самоличност, пари, ключове, лекарства, телефон, зарядно, дрехи за детето, копия от документи, банкови карти и ги оставете предварително на сигурно място – при близък, в офис, при роднина или колега.

Често жертвите са изхвърляни на улицата почти голи, без нищо. Затова трябва да сте готови да напуснете незабавно, ако усетите опасност.

Консултирайте се внимателно преди ескалацията. Ако не сте готови да подадете сигнал, а дори и тогава – говорете с кризисна линия, психолог, адвокат или социален работник.

- Какво е най-важно да направи жертвата, ако вече е попаднала в така наречената ситуация „извън контрол“?

Жертвите трябва да запомнят следното: в момент на агресия целта не е възпитание, не е спор, не е „да му докажа“. Фокусирайте се върху най-важната цел – излизане от опасната зона.

Избягвайте да спорите в кухнята, банята, гаража или в стая без изход. Гледайте да сте между насилника и вратата, а не обратното. Не влизайте във физическа разправа за каквото и да било – нито за телефон, нито за друг предмет.

Не обявявайте раздялата в момент на гняв, ярост, насаме или без план за бързо действие. Заплахи от типа „ще ти взема детето“ са контрапродуктивни и често отключват ескалация.

Не вярвайте на „изпуснах си нервите“.

- Бихте ли дали няколко правни съвета как да постъпи човек, когато вече е станал жертва на домашно насилие?

По Закона за защита от домашното насилие можете да подадете заявление за защита до всеки районен съд. Има формуляри.

Не се страхувайте, че нямате достатъчно доказателства или свидетели. Можете да попълните декларация, в която да опишете фактите.

Поискайте от съда да наложи временна мярка, докато трае процесът. Съдът е длъжен да се произнесе незабавно, както и да изпрати заповедта до органите на МВР.

Можете да поискате повече от една мярка за защита: задължаване извършителят да се въздържа от насилие; отстраняване от общото жилище; забрана да приближава пострадалия, жилището, местоработата и местата за социални контакти; както и насочване към специализирани услуги.

Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение. Когато е наложена мярка за отстраняване от общото жилище, това се извършва със съдействието на полицията.

При непосредствена опасност звънете на 112.

За консултации, споделяне и съвети можете да се обадите на Националната гореща линия за пострадали от насилие: 0800 1 8676 или 02 981 76 86. Линията на „Асоциация Анимус“ е 24-часова услуга за подкрепа и насочване на хора, пострадали от домашно насилие, трафик и други форми на насилие.

За деца или риск за дете: 116 111 – Национална телефонна линия за деца.

Най-краткото правило за ранно разпознаване е следното: когато почувствате или осъзнаете, че започвате да живеете по-малко свободно и не по своя воля – домашното насилие вече е налице.

Когато има страх, контрол, изолация, унижение, заплахи, преследване или финансова зависимост, не е нужно да чакате „истински удар“.