Една шеговита публикация, дело на човешкия ум и неуморното дигитално творчество на изкуствения интелект, припомни за един от най-необичайните занаяти по нашите земи.

Любопитна камила стои на пътечка, а на фона ѝ се виждат красива зелена гора и величествена планина, досущ като гледка, която спокойно можем да видим в околностите на Карловския Балкан.

Интригуващият кадър е споделен от Мартин Киров в група на града на Апостола на свободата във Facebook, придружен с шеговит текст.

„Здравейте, ако трябва да съм честен.

И аз бях доста изненадан от факта, че в планината има мечки и змии.

Но някак си, като разбрах, че и на други места в България, че даже и в чужбина, се е случвало да има мечки, па и змии в други планини...

И го приех що-годе нормално.

Но това днес ме изуми.

Колко долен и безпощаден трябва да си.

Да изгърбиш така милото конче.

Направо съм без думи...“, гласи публикацията на Киров.

Хумористичната публикация на карловеца, същинска глътка свеж въздух на фона на убийствата, политическите припирни и всякакви ужасии от света и у нас, не оставя местните равнодушни.

Мнозина подемат шегата и се включват в нейния тон. Други се връзват на майсторския колаж, дело на неизвестен ИИ инструмент. Не липсват и карловци с остро око, които „хващат“ работата на аналитичния модел и бързат да съобщят за това на по-наивните си съграждани.

Но освен забава сатирата носи и спомен за един поминък, изхранвал стотици наши сънародници в едни далеч по-тежки времена.

Когато асфалтовите пътища (дори с дупки!) са били мираж, а товарите са се носили на гърбовете на коне, мулета и дори... камили. Да! Дори в България, при това допреди едва 80 години.

Камиларството е било развито в Южна България, а Тополово се е славило със своите традиции в отглеждането на необичайния за страната ни „добитък“.

То е свързано и с един от най-черните моменти в историята на България, Втората национална катастрофа и подписването на Ньойския мирен договор, който осакатява територията на страната. Зад граница остават българи, отглеждащи животните в Беломорска и Източна Тракия.

След 29 ноември 1919 г. хиляди тракийски българи от селата около Дедеагач, Гюмюрджина и Малгара в продължение на няколко години напускали родните си места и се заселвали в източнородопските околии на България.

Някои от бежанците успели да докарат по новите места и камилите, с които се препитавали. През 1924 и 1925 г. бежанците, населяващи територията на страната, се увеличили и паралелно с това камиларството постепенно се развивало.

Най-много камилари се концентрирали именно в района на днешен Тополовград, където броят на животните достигнал около триста.

Камиларите извършвали превоз на товари към труднодостъпните райони в цяла Югоизточна България. Камилите били използвани за превоз на всякакъв вид товари: дърва, въглища, пясък за строежите, товари за военни поделения и гранични застави и др.

„Карахме руда в с. Ятаджик (Маджарово) и хубава работа имаше за нас, защото, където камилата минаваше, друг добитък не можеше да мине, ала ни изпъдиха горските, уж камилите увреждали гората“, разказва камиларят Атанас Йорданов Атанасов, цитиран в обширна публикация по темата в сайта на Областната администрация в Хасково.

„Една здрава, хубава камила е можела да носи между 300 и 400 кг и затова са били товарени със строителни материали: пясък, камъни, цимент... Макар и рядко, те били използвани и за обработка на земеделска земя“, обяснява Веселин Кълвачев, директор на Общинския исторически музей в Тополовград, в интервю пред БНР.

В камиларския бит най-тачени били Гергьовден и Димитровден. По Гергьовден стрижели камилите и ги приготвяли за керванджийството през лятото и есента. От вълната правели одеяла и дрехи или я продавали във вътрешността на страната. Керванджийският сезон свършвал обикновено след Димитровден.

Нашите предци намерили и друга роля на камилите. Навремето най-голямото събитие в Тополовград били борбите с камили. Мъжките животни, с поставени намордници, се хвърляли в епични битки в ритъма на тъпаните.

С навлизането на механизацията камиларството загубило позициите си като основен източник на поминък, заменено от различни видове транспорт.

Така от 1943 година единственото място в България, в което все още се отглеждали екзотичните животни, било Тополовград. Местните продължили да използват силата им за оране на нивите и градините. Някои камилари през лятото водели по една-две камили по крайморските курорти за атракция и снимки. Същинска слава си спечелили други представители на вида, живели по нашите земи. Именно тополовградските камили били наети за участие в игралния филм „Хитър Петър“ от 1960 г.

Та... знае ли се, може някой кираджия, придружаван от натоварена с желани стоки вярна камила, да е достигнал и до дебрите на Стара планина.

ИИ кадри: Мартин Киров/  Архивни кадри: Областна администрация Хасково