От поражения към промени на позиции - Доналд Тръмп преминава тежко обучение как се управлява. Макар и да показва способност да еволюира, той не е успял истински да установи един "нов" Тръмп с постоянна доктрина и президентски стил.

С наближаването на символичния етап на първите 100 дни от управлението му, които се навършват в събота, равносметката е жестока за този, който обещаваше на американците да "печелят, печелят, печелят". На този стадий от мандата си той е най-непопулярният президент в съвременната история на САЩ, макар и твърдите му привърженици засега да му остават верни, пише Франс прес.

70-годишният бизнесмен, чието избиране предизвика ударна вълна в цял свят, продължава да защитава гласовито импулсивния, инстинктивния, непредвидимия подход.

Бившият антисистемен кандидат, който обещаваше да разтърси Вашингтон, обаче признава също, със смесица от наивност и шмекеруване, че е осъзнал нещо очевидно: той заема изключително труден пост.

Само за няколко седмици той получи звучни шамари от съда за указите си за визите за мигранти и от Конгреса за реформата на здравното осигуряване.

"Никой не знаеше, че здравната система е толкова сложна", казва той насред опита си за реформа на "Обамакеър", знаковия закон на предшественика си демократ.

"След като слушах в продължение на десет минути, осъзнах, че не е толкова лесно", заявява той след срещата си с китайския президент Си Цзинпин по повод трънливия севернокорейски проблем.

Изискванията и ограниченията на Овалния кабинет, където всяка дума е от значение, силно се различават от тези на предизборната естрада.

Кого да слушаш? Към кого да се обърнеш? Какъв баланс на силите да установиш с Конгреса, въпреки че в случая той се контролира от собствения ти лагер? Какво пространство на действие да се отпусне на двата мастодонта - Пентагона и Държавния департамент?

Всичките му предшественици са го казвали: настаняването на "Пенсилвания авеню" номер 1600 действа като шок.

"Има нещо много специално в работата на президента, което никой не избягва: имате някакъв светоглед с пристигането си, а после натискът върху този пост, световните реалности силно се различават от това, което сте си мислели", обобщи преди няколко дни Джордж Буш-син.

Извън неизменния му вкус към резки туитове рано сутрин, които до голяма степен са повлияни от редакционния избор на Фокс нюз, Доналд Тръмп еволюира.

Както в избора на екипи, така и в някои решения се очертава някаква форма на превръщане в президент, макар и да остава колеблива.

Човекът, който бе изстрелян начело на първата световна сила без никакъв политически, дипломатически или военен опит, защитава този подход. "Променям се, гъвкав съм и се гордея с това", казва той малко преди да нанесе въздушни удари срещу режима на Башар Асад в Сирия, обвинен в използването на химически оръжия, сред чиито жертви има и множество деца.

По теми като Китай, Русия или НАТО завоите му на 180 градуса в някаква степен успокоиха част от страната, както и съюзниците на САЩ.

"Неотдавнашните обрати в позициите на Тръмп заслужават да бъдат "предпазливо" приветствани", обобщи с изненадваща формулировка в. "Вашингтон пост" в редакционна статия, припомняйки дискомфорта, който предизвика невероятно агресивната реч при встъпването му в длъжност.

Този подход обаче крие и рискове.

От Сирия до Северна Корея, какъв е рискът да бъдат въвлечени САЩ във военен конфликт с непредвидим изход, срещу какъвто той предупреждаваше в предизборната кампания? Как би реагирал американският президент на терористично нападение на американска земя?

Като форма и словесност редица епизоди напомнят също, понякога зрелищно, че Доналд Тръмп е необичаен президент в историята на Америка.

Например в смущаващото интервю, което той даде за сп. "Тайм" в края на март и в което той защитава едно по едно всичките си спорни, чудати или направо неверни твърдения: "Какво да ви кажа? Имам тенденция да излизам прав."

Повече от три месеца след встъпването си в длъжност редица негови критици смятат за все така верен портрета, който писателят Филип Рот му направи в края на януари в "Ню Йоркър".

Това е портрет на президент, "който е невежа по въпросите на управлението, историята, науката, философията, изкуството, неспособен да изрази или разпознае тънкост или нюанс и ползващ речник от 77 думи".

Множеството му уточнения и отстъпления също повдигат въпроси за програмната му линия и дефиницията на "Тръмпизма", доктрина с неясни очертания около лозунг, който е по-труден за прилагане, отколкото изглежда: "Америка на първо място".

Прилагането на дело е деликатно, още повече, че се сблъсква с идеологически борби в сърцето на самия Бял дом. Сред съветниците, включително силно консервативният Стив Банън, които постоянно се боят да не изпаднат в немилост, една група прави изключение: неговото семейство начело с дъщеря му Иванка.

Назначаването на 49-годишния консервативен съдия Нийл Горсъч във Върховния съд безспорно ще е големият успех в първите 100 дни на 45-ия президент на САЩ.

Тръмп осъзнава, че управлението му започва мъчно и с ядосан туит предварително разкритикува тази "смехотворна дата", макар и екипът му да уверява, че той "много се гордее" с първите си 100 дни като президент.

Доналд Тръмп, който редовно споменава хипотезата за втори мандат, има още над 1300 дни пред себе си до края на първия.
 

/БТА/