През 70-те години на миналия век с Камерния ансамбъл “Йоан Кукузел Ангелогласният” се запознахме със столетника Згуро Згуровски, който ни изпя едно “Достойно ест” на гл. 2-ри. На него ги научил техният учител Георги Богданов - комитетски деец и приятел на Левски. Той твърдял, че това “Достойно” било любимото на Апостола. Разучихме го, включихме го в репертоара и досега то се приема много добре от слушателите.
Тази случка събуди в мен интерес да потърся какви други песни е пял Левски, но така и не намерих такова изследване. Междувременно интересът ми по този въпрос растеше - броят на песните, които е пял Апостола, също. Това, което най-много ме развълнува по време на това изследване, беше осъзнаването, че Васил Левски е автор на цяла песен! Записана е на две места по два куплета в личното му тефтерче, но припевът е един и същ след всеки куплет!

Когато впоследствие ми се наложи да потърся помощ и съвет от академик Николай Кауфман, бях истински щастлив да чуя, че и той е съгласен с моите изводи относно песента “Искам, мамо, да те видя”. Преди нас твърдението за авторство от страна на Левски срещаме у Стефан Каракостов, но той разглежда отделните куплети и припева като самостоятелни “мотиви” за песни. А Иван Унджиев допуска следното за тази песен: “вероятно тия стихове да са откъси от популярни български песни от онова време. Левски, който е пеел тия песни,

сигурно ги е знаел наизуст и затова не ги е записвал цели,

а само началото им за подсещане”. И други автори считат, че това са само мотиви за песни. Първите два куплета и припевът, който след втори куплет е само започнат, са записани от него на с. 21-22 в личния му бележник (според изданието от 1987 г.). Следват бележки от личен характер от с. 23 до с. 32 включително. И чак на стр. 33 и 34 са записани третият и четвъртият куплет на песента, като след третия куплет припевът започва така: “Сбогом и пр.”, а след четвъртия куплет припевът е започнат само със “Сб(огом)”! Така записаната песен най-вероятно е изцяло дело на Левски. Фактът, че е записана на два пъти от Левски, подсилва убеждението, че тя вероятно е съчинена от него на два пъти. Навярно първоначално е съставил първите два куплета и припева, а след време е продължил темата с още два куплета. Иначе, ако Левски я преписва от някакъв ръкопис, би я преписал цялостно наведнъж. Никъде другаде преди смъртта на Апостола не срещаме песента, записана ръкописно или публикувана, нито пък имаме дори някакви намеци някъде или някой да я е пял преди него. Съдържанието на песента е в пълна хармония с представите ни за душевността, характера и делата му.
В много от спомените за Апостола се твърди, че той бил не само отличен певец, но в някои случаи сам допълвал някои думи, приспособявал ги към отделни случаи,

можел да променя текста и мелодията на песента,

според както изисква моментът. Големият български композитор, диригент и музикален педагог проф. Добри Христов - отличен познавач на възрожденската ни песен - сам споменава Левски като автор на няколко песни, между които и “Отдавна ли си, момне ле, калугерица?”. Добри Христов предполага също, че една от мелодиите на Ботевото стихотворение “Хайдути” е дело на Левски.

За живота и революционната дейност на Васил Левски се знае много, но рядко се говори за качествата му и на певец. Ето защо редно е да си припомняме по-често какво казват за него неговите съвременници и сподвижници. Спомен на Никола Обретенов: “Левски бе среден ръст, пъргав и смел, с бистър и разсъдлив ум, с желязна воля и постоянство; вънкашно той имаше нежни черти, живи очи и си тананикаше някоя народна песен. Шега у него нямаше. В обноските си към всекиго беше вежлив, учтив и любезен, не беше разточителен, не се занимаваше с клюки, не употребяваше никакви спиртни напитки, не пушеше, пиеше само чай. Не обичаше лукса, но всякога биваше макар и скромно, спретнато и прилично облечен. Без работа никога не стоеше, никога не се хвалеше, обичаше да слуша Каравелова, когато разказваше нещо, било от нашата или чужда история. Не беше словоохотлив, но когато се увлечеше да говори по народните работи, беше толкова красноречив, щото обайваше слушателите си. Презираше онези, които водят разпуснат живот, сам той беше много запазен,

дори не знаеше да псува...

Почти всеки ден обядвах и вечерях у Каравелови заедно с Левски и други, докато трая събранието. Вечерта всякога ставаше весела, когато Левски изпяваше със своя приятен глас някоя народна песен. Той пееше много хубаво песента “Отдавна ли си, момне ле калугерица?” и “Мома бошнакиня”. Много пъти Каравелов във възторг от песните му ставаше от стола си, прегръщаше го и го целуваше”.



Думи на Панайот Хитов: “Той беше човек неустрашим. Левски не кусваше вино, ни ракия, нито пък пушеше. Едничко нещо, към което имаше страст, бяха свободата на отечеството и старите народни песни, на които той беше майсторски певец”.

Иван Андонов пише: “Неговото политическо верую, проповед и догми състояха в това: “Бъди готов, решителен да умреш за свободата на българския народ; работете между народа, възпитавайте го да не очаква от никого чужда помощ, но със своите ръце и оръжие да се бори за своята свобода”.

Иван Абаджията помни до смъртта си казаното му от Левски: “Никому не бива да се надяваме! Ако не сме способни сами да се освободим, то значи, че не сме достойни да имаме свобода”.

Отдавна забравен е споменът на Кольо Кьосето от с. Тополово, Асеновградско: “Ама един млад, хубав, юнак. Юнак ви казвам! ... когато те погледне, нещо вътре у тебе се запали, пламне, а сърцето чука, чука - ще се пукне... Разправяха, че с такова вглеждане прониквал в душицата на човека и го познавал добър ли е, лош ли е; узнавал му верността към България, и чист българин ли е”.
Широко известно е, но

Не бива да забравяме какво е писал Христо Ботев за Левски:

“Живея на самия край на Букурещ, в една ветраничава воденица, заедно с моя съотечественик, Васил Дяконът. Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и все весел. Вечер дордето ще легнем - той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности!”.

Всеизвестно е, че Левски обикновено започвал и завършвал революционните събрания с песни. Песента винаги го е съпътствала и му помагала в организационната работа, спасявала го е в трудни моменти.

Димитър СТОЙНОВ