Тропическа джунгла, бели плажове, най-опасните градове на планетата и... две момичета. „Винаги предупреждават нощем да не се остава в столиците”, разказва Елица пред Нова тв.

Всяка година тя спира с пръста си върху различно място от глобуса. Взима си отпуска и поема натам. За месец. Без ясен план. Яна напуска работа през лятото и тръгва с Елица. Взима спестяванията си и една раница. А месеците този път стават три.

„Тръгнахме от Панама Сити и се движихме на север”, разказва Елица. „Преминахме в Коста Рика. След Коста Рика в Никарагуа, Хондурас, Гватемала, Ел Салвадор”, разказва Яна.

През големите градове преминават транзит. Пропускат и шумните туристически дестинации. Предвиждат се с местния транспорт, не се хранят в ресторанти, не спят в хотели.

„Спали сме на къмпинг, навън на вулкана. А веднъж в полуоткрит гараж. Не предполагах, че е възможно човек да остане на няколко метра от лавата. Да застанеш до ръба на кратера и да погледнеш лавата надолу”, разказва Елица Попова.

В Коста Рика момичетата започват и работа. Но не срещу пари. А срещу храна и подслон. „В къщата на един човек, заедно с жена му и детето му, работехме. Джунглата му започваше буквално от задния двор. Помагахме му в различни дейности - от това да копаем в градината и да засаждаме.

Предлагаше каньонинг - спускане по река с арапел и искаше да обезопасим мястото”, разказва Елица.