Може ли мъртва риба да „мисли“? На пръв поглед точно това показал един от най-абсурдните научни експерименти на XXI век. Учени поставили мъртва атлантическа сьомга в апарат за функционален ядрено-магнитен резонанс и останали шокирани, когато сканирането отчело мозъчна активност.

Историята звучи като научна фантастика или лоша шега, но всъщност се превръща в едно от най-важните предупреждения към съвременната наука.

Експериментът започва още през 2005 г., когато неврологът Крейг Бенет и негов колега от колежа Дартмут търсели нестандартен начин да демонстрират потенциалните проблеми при интерпретацията на fMRI сканиранията. Вместо традиционните тестови обекти, те решили да използват… мъртва сьомга, купена от супермаркет.

Рибата била поставена в скенера, докато учените ѝ показвали снимки на хора в различни емоционални ситуации. В духа на експеримента изследователите дори „помолили“ сьомгата да определи какви емоции изпитват хората на изображенията.

И тогава дошъл шокът — апаратът отчел активност в мозъка на мъртвата риба.

По-късно обаче станало ясно, че това не е доказателство за живот след смъртта, а брилянтна демонстрация колко подвеждащи могат да бъдат научните данни, ако не бъдат анализирани правилно.

Оказало се, че т.нар. „активност“ е резултат от фалшиво положителни сигнали — статистически шум, който може да се появи при анализ на огромни количества данни. При fMRI сканиранията се изследват десетки хиляди малки обемни единици, наречени воксели, и без строги статистически корекции системата може да „открие“ активност дори там, където няма такава.

Именно това бил истинският смисъл на експеримента — да покаже колко опасно е учените да приемат резултатите „на доверие“, само защото идват от модерна техника.

Самото изследване е публикувано от Крейг Бенет и неговия екип под заглавието „Neural Correlates of Interspecies Perspective Taking in the Post-Mortem Atlantic Salmon“, а историята по-късно е разказана и от Scientific American.

През 2012 г. експериментът печели и култовата награда Ig Nobel — отличие за изследвания, които първо разсмиват хората, а след това ги карат да се замислят.

И макар „мислещата“ сьомга да изглежда комична, нейният урок остава напълно сериозен: дори най-впечатляващите научни резултати могат да бъдат илюзия, ако зад тях не стоят внимателен анализ и здрава статистика.