Учени са обосновали математически възможността за изпращане на съобщение назад във времето. Това става ясно от изследване, публикувано в научното списание Physical Review Letters, в което авторите разглеждат конкретно решение на уравненията на Общата теория на относителността.

Теорията на относителността е в основата на съвременните представи за структурата на пространство-времето. Според нея всеки обект във Вселената има собствена траектория на движение, а една от възможните траектории е т.нар. „затворена времеподобна крива“.

Ако даден обект следва подобна крива, той първо би се придвижил в бъдещето, след това би се върнал в миналото и едва след това би достигнал настоящия момент.

Изследователите обясняват, че при космически мащаби кривината на пространство-времето би могла теоретично да стане толкова силна, че да се „затвори“ сама в себе си. Практическото реализиране на подобно явление обаче би изисквало огромно количество енергия – нещо, което засега е невъзможно.

Според учените именно тук се появява ролята на квантовото заплитане. Това е явление, при което две частици остават свързани помежду си, независимо от разстоянието между тях, а състоянието на едната влияе върху другата.

Някои физици описват този процес като своеобразно „обратно предаване“. На практика това означава, че една частица би могла да „предаде“ информация към своята двойка в миналото, така че тя предварително да „знае“ как да реагира в бъдеще.

В нов експеримент учените са използвали честотната лента на квантов „канал“ към миналото и са установили, че той функционира стабилно, дори при наличие на шум.

Те открили, че за разлика от обикновеното предаване на данни, съобщение, движещо се назад във времето, остава разбираемо, защото подателят е „наясно с бъдещето“.

Макар подобно предаване засега да остава практически невъзможно, учените смятат, че резултатите могат да бъдат полезни за разработването на нови комуникационни стратегии при шумни устройства и нестабилни канали за връзка.

„Доколкото ни е известно, пътуването във времето или предаването на сигнали в миналото са невъзможни в нашия свят. Не е известен механизъм, който би направил това реалност“, признават самите изследователи.