Учени разработват иновативен подход, който може едновременно да се справи с два от най-големите глобални проблема - замърсяването с пластмаса и нуждата от чиста енергия. Те използват слънчева светлина, за да превръщат пластмасовите отпадъци в полезни горива.

Ново изследване, ръководено от докторанта Сяо Лу от Университета в Аделаида, разглежда как соларно захранвани системи могат да преобразуват изхвърлената пластмаса във водород, синтетичен газ и други промишлени химикали. Подобен подход би подпомогнал прехода към по-устойчива и кръгова икономика.

В световен мащаб ежегодно се произвеждат над 500 милиона тона пластмаса, като огромна част от нея попада в околната среда. Паралелно с това расте и натискът за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, което засилва интереса към по-чисти енергийни решения.

Проучването, публикувано в Chem Catalysis, показва, че пластмасите - богати на въглерод и водород - могат да се разглеждат не като отпадък, а като ценен ресурс, съобщава SciTechDaily.

„Пластмасата често се възприема като сериозен екологичен проблем, но тя носи и значителен потенциал“, обяснява Сяо Лу. „Ако успеем ефективно да я превърнем в чисто гориво чрез слънчева енергия, ще можем едновременно да се справим със замърсяването и енергийните предизвикателства“.

Методът, известен като фотореформиране, използва специални светлочувствителни материали - фотокатализатори - за разграждане на пластмасите при сравнително ниски температури. В резултат се получава водород - чисто гориво без вредни емисии при използване - както и други ценни химикали.

В сравнение с традиционните методи за производство на водород, този процес изисква по-малко енергия, тъй като пластмасите се окисляват по-лесно. Това го прави потенциално по-ефективен за широко приложение.

Според проф. Сяогуан Дуан, съавтор на изследването, вече са постигнати обещаващи резултати. Учените са успели да генерират значителни количества водород, както и продукти като оцетна киселина и въглеводороди, близки до дизеловите. Някои от системите са работили непрекъснато над 100 часа, демонстрирайки стабилност и ефективност.

Въпреки това, технологията все още среща редица предизвикателства. Един от основните проблеми е разнообразието на пластмасовите отпадъци - различните видове реагират по различен начин, а добавки като багрила и стабилизатори могат да затруднят процеса. Затова ефективното сортиране и предварителна обработка са от ключово значение.

Допълнително предизвикателство е разработването на по-устойчиви и селективни фотокатализатори, които да издържат на тежки химически условия без загуба на ефективност. Сегашните материали могат да се разграждат с времето, което ограничава дългосрочната им употреба.

Друг сериозен проблем е разделянето на крайните продукти, тъй като процесът често създава смес от газове и течности, чието пречистване изисква допълнителна енергия.

За да преодолеят тези трудности, учените предлагат интегриран подход, който комбинира нови катализатори, усъвършенствани реактори и оптимизирани системи. Сред предложените решения са реактори с непрекъснат поток, комбиниране на слънчева енергия с топлина или електричество, както и по-добър контрол и мониторинг на процесите.

Екипът очертава и път за мащабиране на технологията, с цел повишаване на енергийната ефективност и внедряване в индустриални условия през следващите години.

„Това е изключително динамична и обещаваща област“, подчертава Сяо Лу. „С развитието на технологиите вярваме, че преобразуването на пластмаса в гориво със слънчева енергия може да играе ключова роля за едно по-устойчиво и нисковъглеродно бъдеще“.

Превод: GlasNews.bg