Двама българи ще заемат почетни места сред групата ветерани от цял свят на тазгодишния Парад на победата в Москва на 9 май. 96-годишният пловдивчанин Борис Гърнев и 92-годишният доц. д-р Иван Сечанов, председател на Съюза на ветераните от войните в България, са сред доайените на групата герои от Втората световна. Преди дни те бяха специални гости и на Парада на храбростта в София на 6 май, където бяха поздравени лично от президента Румен Радев. 

"Да присъствам на Парада на победата в Москва е моя сбъдната мечта отпреди 73 години. През 1945 г. бях на два парада - в Белград и в София. На московския на 24 юни обаче беше поканен само един българин - славният командир на Първа българска армия и герой от войните ген. Владимир Стойчев", разказва пред "Марица" бай Борис.   

Подполковникът от запаса Борис Гърнев е зам.-председател на Областния управителен съвет на Съюза на ветераните от войните в Пловдив. Носител е на орден „За храброст”. Служил е в Осма батарея на 11-и дивизионен артилерийски полк на 11-а македонска дивизия. Потомък на седем участници в Балканската и Междусъюзническата война. Има 4 деца, 8 внуци, 14 правнуци и 3 праправнуци. 

Заминах на фронта на 22, бях орач и тръгнах направо от нивата. Най-трудният фронтови период беше зимата на 1945 г. Минали са 73 години, но помня всеки детайл от големия бой, славната Дравска епопея от март 1945 г., разказва бой Борис. В ушите му още ехтят победните залпове от 9 май 1945 г.  

Преди да стигне до победата обаче боецът минал през тежки сражения, в които се разминал по чудо със смъртта. На 12 март в разгара на най-тежката битка с немците за Драва артилеристът Гърнев губи най-добрия си приятел - Андрей Цуцуманов, командир на автоматично пехотно отделение в състава на 16 дивизия. Бил храбрец, повел отделението си в атака срещу германците и пръв загинал.  

9 май 1945 г. заварил артилерийския полк, в който служил Борис Гърнев, пред Грац в Австрия. Разбрали, че войната свършва още на 2 май, когато тържествено било оповестено падането на Берлин. Екнала тържествена канонада. На 8 май към небето полетели салюти за пълната капитулация на Германия. 

Нямали време за радост - българите трябвало да влязат в бой. Нацистите  капитулирали, но още се сражавали най-верните им съюзници - беловласовците  от руската армия и усташите от хърватската. Били по-жестоки от немците, защото знаели, че прошка за тяхната подкрепа за Хитлер няма да има. Целия ден на 9 май българските части се сражавали, в този последен бой  дали и жертви.   

На 10 май оръжията замлъкнали. Командващият армията ген. Владимир Стойчев разпоредил дивизиите да се подготвят за връщане от Австрия в родината. Само 16-а дивизия останала да пази позициите край Грац. А носителите на ордени за храброст, около 2000 души, сформирали параден полк под личното командване на генерала. Беше голяма чест да си в този полк. Часове набивахме крак по австрийските ливади, за да стъпваме като един, спомня си ветеранът Гърнев.  

Българският полк храбреци предизвикал фурор на парада в Белград на 14 юни 1945 г. Сърбите посрещнали фронтоваците като спасители - със сълзи и цветя. На другия ден само българският полк орденоносци бил удостоен с честта да посрещне сръбския вожд и герой от съпротивата Йосип Броз Тито, който лично наградил с ордени най-храбрите ни войници. Тогава българската армия беше сила, внушаваше респект, а сръбската - слаба ракийка, обяснява ветеранът. 

На 18 юни 1945 г. българските полкове стъпили тържествено в София. Целият град се изсипал по улиците. „Народе мой, връщам ти синовете на България - и живите, и онези, които останаха по бойните полета!”- тези думи на ген. Стойчев разплакаха всички, връща лентата 73 години назад пловдивският военен ветеран. Вървяхме по килим от цветя. Край Халите народът скъса кордона, спусна се да ни прегръща и обсипва с божури и лалета, просълзява се  бай Борис.  

Предстояло му най-тежкото изпитание в живота - да съобщи на съпругата на най-добрия си приятел Елена, че любимият й няма да се върне. На 12 март в разгара на най-тежката битка с немците за Драва храбрецът Андрей Цуцуманов, командир на автоматично пехотно отделение в състава на 16 дивизия, повел отделението си в атака срещу германците и пръв загинал. 

"Елена беше първа приятелка на жена ми Илина - двете семейства заедно се венчахме, заедно се раждаха децата ни. Видях Елена и онемях. Тя разбра без думи - прегъна се и се разрида на рамото ми. До днес ме парят онези вдовишки сълзи", разказва Гърнев. 

Ветеранът има мечта - да бъде изграден паметник на геройски загиналите във войните в Пловдив и областта. И да намери издател за книгата си "Върховете на бойната слава в Пловдивска област”. "Няма връщане назад към оная армия, която сме имали - с 400 самолета и 300 танка.  Живеем в ново време, бъдещето не е на оръжията, а на словото. Трябва ни Европа на големите умове - Волтер, Ломоносов, Гладстон, Толстой, казва 96-годишният ветеран Борис Гърнев. 

Подполковник от запаса от медицинската служба доц. д-р Иван Сечанов, председател на Съюза на ветераните от войните на България, е роден през 1926 г. в с. Православ, Чирпанско. На 8 септември 1944 г. е сред партизаните, които влизат в Пловдив и установяват народна власт. Оттук заминава за фронта като доброволец лекокартечар. Бил на 17, но пред наборната комисия скрил истинската си възраст, защото бил твърдо решен да участва в сраженията във Втората световна война. Участвал в битките край Страцин и Стражин, днешна Македония. Носител е на орден „За храброст“.  

След войната завършва медицина. В Чирпан и Стара Загора още го помнят като един от най-добрите лекари. Бил е зам.-министър на здравеопазването. Синът и един от внуците му са хирурзи, дъщеря му Боряна Сечанова е балерина, ръководител на балетния състав “Арабеск”.