Ангел Найденов е от атрактивните политици на новата генерация в България. Роден е на 28 септември 1958 г. в Кърджали, като детската му мечта е била да е моряк. Затова и вероятно е възпитаник на Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“ във Варна. Навигацията, която изучава там, явно му служи като опит за добра ориентация в живота.

Биографията и кариерното му развитие са завидни. Бивш областен управител е на Хасково. Депутат от БСП в седем парламента – от 37-ото НС. Дългогодишен член на Изпълнителното бюро на БСП и бивш говорител на Националния съвет на партията.

Министър на отбраната е в кабинета „Орешарски” – от 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г. През ноември 2014 г. обаче Найденов бе изваден от тогавашния лидер Михаил Миков от ръководния орган на столетницата с мотива, че е заместник-председател на парламентарна група и трябва да се следва разделяне на партийните ангажименти от тези в парламента.

При формирането на кабинета „Борисов 2” той и Георги Гергов бяха проводници на тезата, че БСП трябва да участва в управлението. Това нито бе разбрано, нито възприето от съпартийците му.

След излизането си от активната политика Найденов, който има изявени пристрастия към НАТО, създаде Център за изследване на отбраната и сигурността.

Ангел Найденов има разкрепостено, но отговорно обществено поведение. Той е съпруг на националния омбудсман Мая Манолова. Бившата му жена Нина пък е уважаван лекар в Димитровград. Радва се на внуци и от двете си връзки.

Найденов е спортна натура, често може да бъде видян на тенис корта, да кара велосипед или запалено да коментира футболен мач.

 

 

- Г-н Найденов, вие сте безспорен капацитет в областта на отбраната и националната сигурност. Сега вашата партия БСП иска вот на недоверие към кабинета точно по тази тема, правят се и спекулации с падналия край Крумово хеликоптер Ми-17, какво се случва всъщност във ВВС?

- Аз няколко пъти като министър съм бил на посещение в авиобаза „Крумово“. И само добри впечатления имам от екипажа, както и от качествата на пилотите във ВВС като цяло.

- Познавахте ли лично капитаните Пантилеев и Неделчев, тяхна ли е вината за инцидента?

- Съболезнования и светла им памет на капитаните Пантилеев и Неделчев. И много се надявам за бързото възстановяване на бордния инженер – офицерски кандидат Каменов. Дано този инцидент да не се отрази трайно върху здравето му, върху психиката му и върху избора му на професия. Не, не ги познавах лично, но със сигурност сме се виждали.

- Има ли версия за катастрофата, която ви звучи по-убедително от всички останали?

- Ясно е, че има една водеща версия за този трагичен инцидент. И това е техническа повреда. Другите две също така бяха огласени – пилотска грешка, която е малко вероятна, и условията на средата. Разбира се, разследването, което се води в момента и от Военноокръжна прокуратура, и от специализирания отдел на Военна полиция, ще направи своите заключения. Нямам съмнения в опитността на пилотите.

- Това беше екипаж от спасители, този хеликоптер беше единственият, подготвен и оборудван за гасене на горски пожари. Как сега ще се търсят заместващи алтернативи – и като машини, и като пилоти?

- Има няколко неща, които видяхме във времето след инцидента и които станаха ясни благодарение на изявленията на командирите на ВВВ и на министъра на отбраната Красимир Каракачанов. Споменаха го и експерти, бивши военнослужещи, офицери от резерва на ВВС. Прави впечатление, първо, че от наличните военнотранспортни хеликоптери само един лети. И то този, който падна. Този Ми-17 беше действително единственият, оборудван за гасене на пожари. Очевидно, че трябва да се върви с бързи темпове към ремонт и възстановяване летателната годност най-малко на един от другите налични приземни хеликоптери от този тип. И разбира се, оборудването му с необходимите съоръжения за участие в гасенето на пожари. Второто, което прави впечатление, е, че, макар и опитни, пилотите летят по 25 часа средно годишно при службата, която имат във ВВС, при положение че санитарният минимум е между 80 и 100. Дори в случая не говоря за нормата от 160 до 180 часа. Т.е. всичко тава дава основание да видим резултата от системното недофинансиране. И всъщност да стане ясно какво стои зад настояването за осигуряване на необходимите средства. А това е човешкият живот и здраве. Впрочем същото можем да видим и в извода за това, че българската армия, макар че изпълнява задачите си със затруднение, с ограничения, частично дори в някои отношения, но ги изпълнява с риск за живота и здравето на военнослужещите. Ето, виждаме го материализирано в един трагичен инцидент, за съжаление.

- Очевидно става дума за пари. За колко много става дума и действително може ли бюджетът да си позволи такива средства, или трябва да се търсят екзотични варианти като съвместно патрулиране над небето ни с летателни средства на други държави от НАТО и дори само от чужди ескадрили?

- Тук говорим за различни неща. Първо, трябва да имаме предвид, че държавата е необходимо да осигури, да полага усилия в няколко посоки по отношение на техниката и на въоръжението, с които разполага или които трябва да придобием. Първата посока е ремонт и поддържане на изправността, бойната ефективност и техническата годност на техниката и въоръжението, с които разполагаме. Това е основното, за да разчитаме на някакъв капацитет и боеспособност на българската армия. Второ, трябва да се върви в посоката за модернизация на техниката и на въоръжението там, където това е възможно. И разбира се, там, където скоро не се очертава те да бъдат подменени. И третата посока – това е превъоръжаването. Придобиването на ново въоръжение и техника, с които ние трябва не просто да преодолеем нашата изостаналост, а да преодолеем технологичната и техническа пропаст, която съществува между нас и нашите партньори в НАТО. Че вече и на Балканите, ако щете, сравненията със съседните страни.

- Възможна ли е теория на конспирацията, според която инцидентът с Ми-17 да е бил провокиран от агенти на държави, които са заинтересовани от компрометирането именно на тази преобладаващо съветска техника отпреди промените, за да реализират те собствените си машини тук? Съмнения в тази посока изрази председателят на парламентарната група на „Обединени патриоти“ Волен Сидеров.

- Това надхвърля дори параметрите на конспиративното мислене. Не искам да правя разсъждения в тази посока. Изглежда ми абсолютно несериозно това като разбиране и подход. Да, този вертолет е от 1989 г. Възрастта на техниката и на въоръженията, с които разполагаме, е от порядъка на 35, 50 и над 50 години дори. Но това е, което имаме в момента. Не може с магическа пръчка да се подмени цялото въоръжение и техника. Просто защото нямаме пари. Виждате, че за три от проектите за превъоръжаване ние на практика трябва да изразходваме повече от 4 млрд. и 300 млн. лева. Става дума само за една част от бойните самолети, за част от сухопътните машини и за патрулните кораби. Ако добавите новите 1 млрд. и 800 млн. за следващата половина от бойните самолети, ще видите какво означава това. Това са около 6 млрд. лева само за три от проектите, които предстоят като модернизация.

- Президентът Радев казва, че „лобизмът убива“. Възможно ли е действително определени политици и техните кръгове да са заинтересовани от лансирането на конкретни модели и фирми?

- Не ме карайте да тълкувам думите на президента. Иначе, човек трудно може да се отърси от подозренията за лобизъм или за интереси при която и да е от сделките. И това се случва не само в България. В случая вероятно се има предвид фактът на отлагането старта на проекта за модернизация на ВВС и придобиването на новия тип боен самолет. Отлагането означава забавяне, означава, че тези средства, които бяха заделени в бюджета за миналата година – над 400 милиона, останаха неизползвани и отидоха в друго направление. Скептичен съм дали до края и на тази ще се сключи конкретен договор и ще започне реализация на проектите за модернизация. Означава, че и тези над 400 милиона също ще останат в бюджетния излишък. Т.е. онези потребности на армията, свързани с увеличаване на средствата, отново ще останат нереализирани и проблемите няма да бъдат решени. А те са пари, техника и хора.

- Самият президент Радев не се ли яви в някаква степен лобист с форсирането по проекта за сключване на сделка с „Грипен“?

- Не знам да има пряко обвинение или упрек за намеса на президента Радев. А и който има подобни основания и аргументи, нека да ги изложи.

- Такива политически формулировки определено имаше.

- Който ги има, да ги обясни. Аз не съм сред тях.

- Сега отново сме на старта на разглеждането на офертите за многоцелеви самолет за българските ВВС. Явно ще купуваме Ф-16. Откъде – от Португалия, трета употреба, или може би израелски втора употреба след визитата на премиера Борисов по Светите места?

- Нека не вървим в посоката на хипотези и на конспиративното мислене. Това, което знам, е, че в момента предстои изпращането на искания за обвързващи оферти. Съответно трябва да се получат отговорите от компаниите и държавите, които фигурират в листата на проекта. Отговорите ще бъдат разгледани в конкурсната комисия. Друг е въпросът, че като се погледнат цените на новопроизведените бойни самолети, една значителна част от тях ще отпаднат поради ограниченията на финансовата рамка, която е гласувана.

- Вашият Център за изследване на отбраната и сигурността анализира ли детайлно тази ситуация и чува ли ви някой по някакъв начин?

- Да. Имаме становища и на сайта на центъра, и в бюлетините, които публикуваме, в коментарите, които споделяме като експерти. Дали ни чуват? Надявам се. Бюлетините ги разпращаме и до специализираните комисии в парламента. Чуват ни вероятно точно толкова, колкото чуват и всички останали експертни центрове, които работят в това направление. Не знам какъв е ефектът. Трудно ми е да кажа.

- Тече световното първенство по футбол. Гледате ли го, запалянко ли сте?

- Да, в границите на нормалното.

- Имате ли си фаворит?

- Традиционно залагам на Англия. Но с подновения си състав – трудно ми е да мисля, че те биха постигнали кой знае какъв успех. Разбира се, вечно заподозреният е Германия. Не знам дали е шега, но битува, че всички играят – накрая Германия печели. Разбира се, няма да е кой знае колко учудващо, ако шампион стане и някой от латиноамериканските отбори. Португалия, Испания – също.

- Г-жа Мая Манолова разрешава ли ви да се отдавате на тая футболна страст?

- Не виждам причина да ме ревнува и да ми отнема това удоволствие.

- Тя е с много висок рейтинг, дори по-висок от този на президента Радев. Това не ви ли кара да се чувствате в нейната сянка?

- О, не. Няма такъв проблем. Имам си собствен профил, биография, резултати. Имам съзнанието за собствената си значимост, както и да прозвучи това.

- Планирате ли нещо за лятото?     

                           

- Още не сме взимали подобни решения. Тепърва ще мислим. Има време. Август е все още далеч.