Всеки път, когато пътувам през Софийското поле, благославям коренната промяна в гледката и в усещането за реабилитирането на природата и на здравия разум. За мен няма по-голям символ на положителната промяна в България от ликвидирането на газовите камери за масово унищожение на столичаните и  на още по-жалките нещастници от околните села, жертви на десетилетното отровителство от комините на съветския комбинат Кремиковци. Отървахме се мъчително бавно, но окончателно, от едно зло, “подарено” от империята на злото. ( НА СНИМКАТА на Надежда Чипева за “Капитал”)

 

 

 

 

 

Такива примери има в цялата страна, но гласовитите носталгици надвикват тишината, възцарила се сред замлъкналите “гиганти на българо-съветската дружба” с вопли, че България се била деиндустриализирала и се завърнала в пещерната епоха поради тази причина. Безсмислено е да се спори с хора, които не желаят да приемат съмването иначе, освен като време за лягане, защото нощта им е любмата част от живота. Още повече, че и без петел се съмва.

Сред кудкудякането при снасянето на фалшиви новини със задна дата за прекрасния строй, след който настъпила пълна разруха, желащите да не виждат преобразяването на България просто отказват да се огледат.В гнездата на щъркелите, свити върху замлъкналите дула на заводската химическа война срещу населението, реваншистите не виждат символиката на възродената нормалност.

Нормалността все пак победи зловещия социален експеримент чрез насилие над природата изобщо и над природата на човека той да бъде поставен в услуга на държавата като безмълвна “човекоединица” по волята на една паразитираща върхушка, чиито капризи не подлежаха на обсъждане. Когато положението в икономиката на НРБ стана неудържимо, самите управляващи започнаха да се оправдават с измислени за целта термини. Обявиха самокритично капризите на инеологическата диктатута над здравия разум за проява на “волунтаризъм” – нещо, за което в наказателния кодекс няма(ше) предвидино наказание. Самият диктатор Живков стигна до извода, че “социализъма е едно недоносче”.

Онази държава имаше претенцията да създава блага за всички по равно ( чрез валяка на принудата в разпределението, чрез закрепостяването по месторабота и местоживеене и прочее масови реприсии за простолюдието), но не беше в състояние да задоволи елементарни нужди на хората в диапазона от тоалетната хартия, до бебешката храна и детските колички. Същевременно се биеше в гърдите с постижения в производството на чугун на глава от населението ( за сглобяването на съветски бронирани машини, предназначени да убиват човеци и подарявани щедро на желащите да се възползват от тях “братски” режими в т.н. трети свят).

Апропо, част от създадения индустриален потенциал, въпреки злословието на “незрящите”, беше трансформирана все пак тъкмо в областта на непрежалимото военно производство. България в днешно време чупи собствените си рекорди по износ на оръжие и боеприпаси в своя строго специализирана ниша на стойност близо един милиард евро годишно, с което вбесява руските конкуренти.

И още нещо сме успели да запазим от онова отминало време, което никой не е определял като абсолютно зло, подлежащо на пълно претопяване ( както социализмът се опита да направи с пазарната икономика, смачквайки и последния занаятчия, за да не би да забогатее от труда си и да стане независим от държавата ). Това са високите стандарти в обучението по математика, наложени пак по идеологически съображения на времето ( когато за т.н.  строителство на социализма бяха нужни технически кадри), но донесли полза в наше време. На базата на тази традиция, доразвита в наше време, се обяснява необяснимият на пръв поглед феномен да имаме толкова много добри специалисти в IT сектора, търсени и по света.

Новите производства и развитието на българската икономика не се забелязват от километри, както комините, бълващите разноцветните си отрови. Но ги има. При това тенденцията е възходяща – само в тютюневите производста има спад през последните близо две десетилетия, се казва в в един икономически анализ.

Дори практикуваният у нас ялов държавен капитализъм, който напомня на руския по своята система на разпределение на държавните поръчки между приближени на управляващите бизнесмени ( както и по скандалното остъствие на независим правораздавателен арбитраж, типичен за руския модел), не може да спре положителната промяна на България.

В анализ на Института за пазарна икономика, цитиран от Faktor.bg, тази тенденция е обяснена ясно за всеки, пожелал да научи нещо повече от онова, което носът му показва, когато го завира в руините на социалистическата индустриализация.

В България се произвежда, при това все повече

Чували сте я тази фраза, нали? Било то от таксиметрови шофьори, инженери, продавачи, пенсионери и други граждани, които не следят отблизо икономическата статистика, но това не им пречи да имат формирано мнение по доста икономически въпроси.

Е, колкото и да е непонятно за някои, в България се произвежда, при това все повече. От години в икономиката протича траен процес на преструктуриране, при който едни отрасли се развиват бързо и увеличават дела си в икономиката, а други се свиват и намалят тежестта си. Сред растящите отрасли е индустрията, която от 2000 г. насам се развива с добри темпове и с изключение на кризисния период (2009-2010 г.) увеличава брутната си добавена стойност, т.е. произвежда все повече. Делът й в икономиката също се увеличава от началото на хилядолетието – от 21% в брутната добавена стойност през 2000 г., индустрията през 2017 г. вече отчита дял от 24%.

Освен промишлени стоки, икономиката на България произвежда и все повече услуги, които също често остават незабелязани. ИКТ секторът, аутсорсингът на бизнес услуги и финансовият сектор са сред все по-важните сектори на икономиката, ако съдим от техния принос към нея. ИКТ секторът вече има дял от 5,5% в брутната добавена стойност (спрямо 3,2% през 2000 г.), аутсорсингът (който де факто е основната част от “професионални дейности и научни изследвания, административни и спомагателни дейности”) – 6,1%, а финансите и застраховането – 7,5%. В същото време, секторът, който “губи почва” най-видимо в местната икономика последните 17 години, е селското стопанство – въпреки огромните субсидии за него по линия на Общата селскостопанска политика и националните доплащания. При обществените услуги (администрация, здравеопазване, образование и др.) и недвижимите имоти също има спад в дяловете, но доста по-малък.

А ето и какви стоки се произвеждат все повече в България. Подотраслите на преработващата промишленост, които се развиват най-силно от 2000 г. насам, са металните изделия, електрическите съоръжения, мебелите, каучуците и пластмасите, частите за коли, машините, съоръженията и оръжията, компютърната и комуникационната техника, колелата, хартията и картона, металите и др.

При споменатите производства нарастването на продукцията от началото на 2000 г. до януари 2018 г. е далеч над средното за преработващата промишленост и в някои случаи достига до 3-4 пъти (виж таблицата по-долу; маркираните подотрасли са с ръст над средния за преработващата промишленост). Причината за експанзията обикновено е висока конкурентност на външните пазари и значителен износ на продукцията, което се потвърждава и от данните за износа.

Единственият отрасъл със спад на производството от 2000 г. насам са тютюневите изделия – заради здравните политики, покачването на цените заради ръста на акцизите, нелегалния пазар и като цяло – свиването на потреблението на такива продукти в цяла Европа и развитите страни. Сред подсекторите с относително слабо представяне (т.е. ръст под средния за целия сектор) пък са кожите, текстилът, обувките, дървения материал, напитките, храните и др. Всички те традиционно се числят към стоките с относително ниска степен на преработка и съответно – относително ниска добавена стойност. За разлика от тях, повечето от секторите, които растат бурно от 2000 г. насам, са такива, приети за сектори с висока добавена стойност – машините, електрическите съоръжения, компютърната и комуникационната техника, компонентите за коли, велосипедите и др.

Това преструктуриране на производството към сектори с по-висока добавена стойност се вижда и в данните за външната търговия и по-конкретно – в тези за износа. Видно е, че големият “печеливш” от преструктурирането на икономиката, промишлеността и износа са именно инвестиционните стоки, които се числят към стоките с висока добавена стойност. Те увеличават своя дял в износа повече от двойно от 2000 г. насам – от 11 на близо 26%. Към тях се числят машините, уредите и апаратите, електрическите машини, транспортните средства, частите за тях и други инвестиционни стоки. Забележителното е, че всички подсектори на инвестиционните стоки без изключение увеличават дела си в износа на страната. Това преструктуриране към стоки с по-висока добавена стойност се случва за сметка на всички останали големи продуктови групи – енергийни ресурси, потребителски стоки, суровини и материали. Това не означава, че техният износ намалява, напротив – просто неговият ръст е относително по-бавен спрямо този на инвестиционните стоки.

Все пак е важно да се отбележи, че в споменатите три групи, чийто дял общо в износа се свива, има продукти, които се радват на увеличаваща се тежест във външните продажби. Така например, в потребителските стоки делът на храните нараства; същото се отнася и за суровините за производство на храни, които също са с чувствително по-голям дял през 2017 г.

Като цяло, данните за БВП, промишленото производство и за износа показват следното:

1. българската индустрия се развива добре от 2000 г. насам и увеличава своята тежест в икономиката, като това се дължи основно на експанзията на преработващата промишленост;

2. в преработващата промишленост се наблюдава трайна тенденция на преструктуриране към по-голям дял на подотрасли с висока добавена стойност за сметка на такива с по-ниска степен на преработка;

3. този процес на преструктуриране се диктува основно от външните пазари и отразява конкурентоспособността на българските производители на стоки с относително висока добавена стойност.

Share on Facebook