Борбата за живота на малкия Андрей, който изпадна в кома, след като вдиша ядки, продължава. Детенцето вече диша самостоятелно, но лекарите не дават надежда, че момченцето ще възстанови напълно мозъчната си дейност.
Групата, в подкрепа на 2-годишния Андрей във Фейсбук набира все повече популярност. Десетки непознати се молят за спасението на момченцето, независимо от религиозната си принадлежност.Христо Вътев е постнал и трогателен разказ за това как се е случил самият инцидент:
"На 5.01.2013 вечерта в неделя аз се върнах от работа към 19 часа. На вратата ме посрещна Андрейчо. Аз винаги много му се радвам като го видя. Имах желанието да си поиграя с него. Той много обича да тича и започнахме да се гоним около кръглата маса. Направихме около десет обиколки, като той ме гонеше и се радваше. След като се измори той взе едно кашу от масата и започна да го дъвче. Зарадван си отвори устата да ми покаже как го е сдъвкал и точно в този момент си пое въздух по-силно, защото беше запъхтян и се закашля. Беше го сдъвкал на малки парченца. Тогава видях как всичките парченца изчезнаха в гърлото му и една част от тях, а може и всичките, са проникнали в белите дробове. Аз не си и представях, че това може да стане и си помислих, че просто се е задавил. Но той започна да кашля продължително и много силно и да плаче. В този момент, ако знаех, трябваше да го обърна надолу с главата и да го тупам по гърба.
Аз го поставих хоризонтално на краката си и започнах да го тупам и той изплю малко, но имаше и още останали. Тогава запомних погледа му. Поглед разтревожен и насълзен. Видях, че от силното кашляне няколко червени точици от пукнати капилярчета излязоха по бузките му. След това дойде един момент, когато силното кашляне спря. И той се поуспокои, но се усещаше, че нещо не му е добре. Тогава тръгнахме към близката болница от там ми пратиха в друга, в която сме в момента. След около два часа бяха ни приели вече.Беше станало 19 часа. И ваденето на частичките беше назначено за 1 часа през нощта на 6.01. Андрейчо си дишаше добре през тези 5 часа след като се задави. След това в 22ч. часа го оставихме в една операционна зала. И към 3 часа ни казаха, че сърцето и дишането му е било спряло за 4 минути.
После ни казаха, че е имало и още 6 минути почти без кислород. Общо към 10 минути е стоял без кислород. В следствие на това мозъкът му се уврежда.
От този момент нататък нашият живот се промени. Вече един месец сме в болницата и не сме виждали усмивката на нашето детенце.
Не мога да повярвам още, че това се случи с Андрей . Като някакъв лош сън е. Как един миг променя живота на човек. Колко много страдание произлиза от такива ситуации. Какъв контраст има между деня и нощта.
Аз вярвам, че Бог е чул молитвите ни и ако е в неговият план, Андрей ще се възстанови. Искам да отбележа, че уврежданията са сериозни и ще е истинско Божествено чудо, ако Андрей се възстанови. Само Бог може да помогне. Лекарите са безсилни в тази ситуация", пише отчаяният родител
"На 5.01.2013 вечерта в неделя аз се върнах от работа към 19 часа. На вратата ме посрещна Андрейчо. Аз винаги много му се радвам като го видя. Имах желанието да си поиграя с него. Той много обича да тича и започнахме да се гоним около кръглата маса. Направихме около десет обиколки, като той ме гонеше и се радваше. След като се измори той взе едно кашу от масата и започна да го дъвче. Зарадван си отвори устата да ми покаже как го е сдъвкал и точно в този момент си пое въздух по-силно, защото беше запъхтян и се закашля. Беше го сдъвкал на малки парченца. Тогава видях как всичките парченца изчезнаха в гърлото му и една част от тях, а може и всичките, са проникнали в белите дробове. Аз не си и представях, че това може да стане и си помислих, че просто се е задавил. Но той започна да кашля продължително и много силно и да плаче. В този момент, ако знаех, трябваше да го обърна надолу с главата и да го тупам по гърба.
Аз го поставих хоризонтално на краката си и започнах да го тупам и той изплю малко, но имаше и още останали. Тогава запомних погледа му. Поглед разтревожен и насълзен. Видях, че от силното кашляне няколко червени точици от пукнати капилярчета излязоха по бузките му. След това дойде един момент, когато силното кашляне спря. И той се поуспокои, но се усещаше, че нещо не му е добре. Тогава тръгнахме към близката болница от там ми пратиха в друга, в която сме в момента. След около два часа бяха ни приели вече.Беше станало 19 часа. И ваденето на частичките беше назначено за 1 часа през нощта на 6.01. Андрейчо си дишаше добре през тези 5 часа след като се задави. След това в 22ч. часа го оставихме в една операционна зала. И към 3 часа ни казаха, че сърцето и дишането му е било спряло за 4 минути.
После ни казаха, че е имало и още 6 минути почти без кислород. Общо към 10 минути е стоял без кислород. В следствие на това мозъкът му се уврежда.
От този момент нататък нашият живот се промени. Вече един месец сме в болницата и не сме виждали усмивката на нашето детенце.
Не мога да повярвам още, че това се случи с Андрей . Като някакъв лош сън е. Как един миг променя живота на човек. Колко много страдание произлиза от такива ситуации. Какъв контраст има между деня и нощта.
Аз вярвам, че Бог е чул молитвите ни и ако е в неговият план, Андрей ще се възстанови. Искам да отбележа, че уврежданията са сериозни и ще е истинско Божествено чудо, ако Андрей се възстанови. Само Бог може да помогне. Лекарите са безсилни в тази ситуация", пише отчаяният родител
