Бездетните лидери и Европа?

Баналната употреба на понятието евроатлантически ценности в публичното пространство и в политическия език напомня за задължителното споменаване на термина „реален социализъм” в недалечното минало като идеологически необходима заявка за кариера. Внедрени в държавните конституции, те се въздигат в неотменими права. Общите ценности на евроатлантизма - широко прокламираните демокрация, индивидуална свобода и върховенство на закона са наследство на класическите свобода, мир, независимост, справедливост, равенство, хуманизъм, търпимост. Папагалското им повтаряне формира мантра за претръпване, обезмисляне и обюрократизиране на понятията дотолкова, че днес те биват допълвани с атлантическо-тихоокеанско менторство и съпровождани в Стара Европа с нови „конкретизации”.

Върху християнските църкви и традиционните морални норми се упражнява натиск, особено в по-неизкушената от постколонизаторските маниери на политическото поведение централна и източна част на Европа. Там „€-$ ценностите” се възприемат напоследък като моралния кодекс на Стара Европа и Северна Америка, който източноевропейците трябва да спазват. Коленопреклонно! Включително по законодателен път бива насаждана прекомерна религиозна, расова и сексуално насочена толерантност по темите: адаптиране на бегълците-нашественици от Ориента и вмъкването на исляма в елино-юдейско-християнското лоно и традициите на Европа. В допълнение към това в условията на демографска криза над цялото мнозинството се налагат като универсални нормите на едни малцинствени общности (ЛГБТИ-сектите).

По-дългосрочната визия на определени филантропи и други задкулисни пропагандатори, предимно от неевропейски тип, е да представят тези попълзновения като спонтанен и неизбежен феномен на създаване на едно лесно контролируемо мултинационално паство. На хомогенна смесена порода чрез генно инженерство и религиозно-конспиративна намеса. Това се случва въпреки, че в главния спонсорски източник – САЩ, финансирането на неправителствени организации от чужбина е въобще недопустимо. Дори от Европейския съюз. От години нямам отговор и на въпроса от близкото минало: бяха ли съвместими с „€-$ ценностите” бомбардировките над Сърбия, включително на болница в Ниш и телевизионна кула в Белград, с цел възпиране на етническите чистки в Косово?

Години наред Стара Европа се инати да схване, че със сегашното нашествие, съчетано с отхвърлянето на европейските норми и традиции, както и с налагането на техните собствени средновековни правила, мюсюлманите си отмъщават за униженията от колониалното минало. Във Вашингтон също не блестят с чувство за самокритичност. След като изразходваха близо 1 трилион долара само по преки програми, за половин век те успяха да адаптират едва 27% от афроамериканците. Другите останаха в гетата, сред наркотици и престъпност. Въпреки че в Щатите имат много тъмнокожи звезди - певци и спортисти (подобно на циганите чалгаджии у нас), 60% от затворниците им са чернокожи, а 50% от бедните продължават да бъдат негри.

Взаимната обвързаност в „модерните тенденции” не трогва космополитните стратези с нерядкото им взимно противопоставяне. На Запад са легализирани около 30 вида полови идентичности. „Пилотните проекти” са в скандинавските страни, с последващо прилагане в Обединеното кралство, САЩ и Германия. Норвегия е най-напреднала в това отношение, там мъж и жена са отживели понятия. Първата в света лесбийка-епископ (на Евангелско-лутеранската църква в Швеция) Ева Бруне вече успя да предложи сваляне на кръстовете от църквите, за да не бъдели смущавани мюсюлманите. Освен това в християнските църкви трябвало да се обособят помещения за молитви за почитателите на исляма.

Светият престол изглежда преклони глава пред несветѝте суперолигархични семейства и техните слуги в администрациите и намери modus vivendi между Светото писание и миряно-атеистичните канони на женоложките, мъжеложците и други подобни организми от католикоугодния вече форум ЛГБТИ. При папа поляк или немец щеше да е малко вероятно, но сега слугите на Ватикана признават еднополови бракове и правото на нестандартните им субекти да осиновяват деца. Те, от своя страна, най-вероятно ще бъдат възпитани като себеподобни. Православните (ортодоксални) църкви, както и полските и словашките католици, се оказаха по-консервативни спрямо ислямските бегълци в Европа и спрямо „третия пол”, с неговите родител №1 и родител № 2.

Полша, Румъния, Латвия, Словакия, България и Литва не дават правна защита на еднополовите алианси. Според сайта dnes.bg от 29 декември 2017 г. първите споменати три страни-членки на ЕС, заедно с Унгария са заявили на изслушванията в Люксембург, че не желаят терминът „съпруг/а” да се отнася към еднополови бракове. Последните биват признавани в 13 държави членки, а в 9 са регламентирани т.нар. граждански партньорства. Сред тях са Хърватия, Словения, Кипър и Гърция. Изброените четири страни от Европейския съюз са единствените сред 12-те балкански държави с толкова висок статут на законодателна либералност към съжителство между лесбийки и гейове.

Като че ли България и Европа нямат далеч по-сериозни проблеми.Плъзнаха и публикации с подигравателни заглавия. Защо се наложи Министерски съвет да се занимава с текстове на някакъв конституционно несъобразен документ (вж. чл. 46 на Конституцията ни, признаващ единствено половете мъж и жена, и семейство от мъж и жена и сравни как с чл. 3 и чл.4. т.3. от Конвенцията се въвежда нова за българското законодателство формулировка като "социален пол" или "полова идентичност")? Темата за борбата с насилието над жени заслужава безрезервна подкрепа, но самото подписване на Конвенцията е трябвало да стане с резерви към въпросните текстове, откриващи вратичка за осъществяване на хомосексуални бракове в обход на общественото мнение. А то е поне на 75% против. Нито дума и за опцията, че при ратификация без резерви, конвенцията може да създаде задължение България да дава статут бежанец на всеки чужденец с „особености на пола“, т.е. всеки ЛГБТИ, преследван в родината си.

В много от индоевропейските езици, например в англосаксонските, при определяне на професии се изхожда основно от мъжки род, в други мъж е почти идентично по значение с човек. Обезпокоителна тенденция е, че в един нов английски речник се измислят и налагат синоними, например за председател chairperson вместо chairman, където person означава неутрално „личност, лице” вместо man (мъж). Tърси се дори безполова дума за housewife/Hausfrau - домакиня, както и неутрална дума за „pregnant” (бременна). Изглежда, че чиновниците в Брюксел и в централите на Съвета на Европа и Европейския съд по правата на човека в Страсбург се интересуват само от личното си благосъстояние. Но не и от очевадната тенденция, че необуздано набъбващите права на ЛГБТИ отблъскват европейски християни. Не се интересуват, че ще нарастват смесените бракове и помохамеданчванията на християни, защото в исляма поне половете са ясни.

Иначе оръжието ЛГБТИ е ефикасна форма за депопулация, за преоцветяване чрез африканизиране и ислямоарабизиране на Европа. Своята еволюция претърпя и Министерство на външните работи. След инциденти на чужда вербовка през 1986-88 г. тогавашният шеф на отдел „Кадри” Иван Митев бе принуден да отстрани седемте известни му хомосексуалисти от МВнР. Професори от ЮЗУ и УНСС днес спорят дали след 1990 г. сме имали четири или пет външни министри гейове или бисексуални. Николай Младенов постави рекорд с изпращането на една лесбийка и шест хомо или бисексуални главно в католически държави, които тогава не бяха ЛГБТИ-дружелюбни. Въпреки, че тогава транс и интерсексуалите бяха игнорирани, може би в бъдеще и те ще се сдобият с квоти?

Мултикултурната „шведска маса Европа” се ръководи от непродуктивни хора без визии, капацитет и морал, от бездетни лидери, които в егоистичния си инстинкт да се задържат на гребена на конюнктурната власт не желаят да отгледат поне едно дете (Ангела Меркел, Еманюел Макрон, Тереза Мей, премиерите на Италия Паоло Джентилони, на Холандия - Марк Рюте, на Швеция - Стефан Льовен, на Шотландия Никола Стърджън, както и познатите до болка европейци Жан-Клод Юнкер, Доналд Туск и Мартин Шулц). Хора като тях и премиера на Люксембург Ксавие Бетел (с еднополов брак) повече от очевидно нямат причина да се притесняват за бъдещето на континента. Вместо това създават благоприятна почва за андрейрайчевци да ломотят за ултиматума на третия пол у нас."

Между другото това са страните, които най-яростно защитават нашествениците и ЛГБТИ (гей-обществата).