Бях на 22 години, когато 80-годишна баба ми отстъпи мястото си в автобус 280 една сутрин на връщане от Студентски град, където предишната нощ бях силно злоупотребил с водка-менте. Нямаше как да се видя отстрани, но очевидно съм изглеждал достатъчно зле щом жената така се трогна.

За това се сетих, когато прочетох за новата идея, бременните жени да носят специални значки „Бебе на борда”, така че пътниците в градския транспорт да ги разпознават, че са трудни и да им отстъпват местата си.

Не знам защо тази идея ми се вижда ужасно тъпа.

Прилича ми на поредния опит да се премахнат последните зачатъци на някакво сравнително непринудено човешко общуване.

То непринуденото общуване невинаги е идеално и много често рискуваш, проявиш ли прекалена непринуденост, да си изядеш боя, или поне да те напсуват едно хубаво.

Но от друга страна това със значките ми се вижда прекалено.

И не знам за кого е по-обидно – за бременните, които трябва да носят въпросните значки или за останалите пътници, които не могат да се сетят и трябва по този начин да им се напомня да отстъпят мястото си.

Очевидно и едните, и другите са някакви пълни дебили, на които трябва по някакъв веселяшки „американски” начин да им се свали дори относително елементарната отговорност като тази как да се държат в метрото.

Наскоро производител на мобилни телефони вкара функция, според която телефонът свети в различни цветове според настроението на собственика си.

Това е направено, ако сте в бар и решите да сваляте въпросния собственик – ще можете да погледнете цвета на телефона му и ще знаете дали е в настроение да бъде свалян/а или ще ви сиктирдоса.

Въпрос на няколко месеца чакане и тежък труд на малки жълти хора е кога това приложение ще се доразвие дотам, че вашият телефон да ви подаде най-правилната реплика, на което пък телефонът на другия ще ви отговори с най-адекватния отговор...

И така всичко ще бъде наред и ще бъдат избегнати всички евентуални рискове – също като с това да не пропуснем някоя бременна да постои права в метрото.

Нищо не пречи на значката да се изписва малко повече информация.

Като например в кой точно месец е трудната, че седящият да реши доколко е належащо да й отстъпи мястото си.

Ако той пък е вчерашен, може да носи значка „Тежък мармурлук”, както се случи с мен, когато бабата ми отстъпи мястото. Тогава вече играем с проценти на кого седалката е по-необходима.

Може да изглежда мъж в разцвета на силите си, но да има някаква хронична болест и добре е в такъв случай да бъде написано.

 И така се срещат във влака или автобуса – „бременна” и „дископатия”, и ще се разберат.

Въпросът е всичко да става без думи.