България –„стратегическият ъгъл” на Европа, полага големи усилия да се присъедини към „ядрото”, пише „Блумбърг” (Bloomberg). Но има спирачки, и те идват от Германия. Въпреки че България изпълнява техническите критерии, за присъедини към еврозоната, както и към пространството за свободно движение, известно като Шенген, в Берлин не смятат, че страната е готова.
Германия, която още се окопитва от 10-годишната борба с предизвиканата от Гърция финансова криза, помага да сложат спирачки на стремежите на България към еврото, докато Холандия, със своята силна антиимигрантска партия, и Франция, пострадала от големи терористични нападения през последните години, са сред членовете на ЕС, които действат като контролно-пропускателен пункт за Шенген зона, коментират пред „Блумбърг” пожелали анонимност официални лица в Брюксел, Берлин и София.
Въпреки че германският канцлер Ангела Меркел каза през юни миналата година, че иска България да се присъедини към еврозоната „колкото се може по-скоро”, настоящите спънки в процеса разкриват обичайната празнина в ЕС между излъчването на политически декларации и реалността, особено, когато става дума за финансови въпроси. Гърция редовно се изправяше пред аналогични ситуации по време на преговорите за спасителната помощ.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пък каза през септември, че България, заедно с Румъния, трябва да стане част от Шенген „незабавно”, защото и двете държави покриват всички технически изисквания.
Тактиката на Германия за печелене на време е свързана с продължаващия процес на оценка от Европейската централна банка (ЕЦБ) на годността на България да стане част от еврозоната, в която вече има 19 държави. Германското финансово министерство приветства „интереса на държавите-членки за присъединяване към еврозоната”, но набляга на това, че ЕЦБ трябва да приключи с анализа си.
Говорител на банката съобщи, че се работи по оценката, която трябва да бъде публикувана през май. Според европейски служители опасенията за готовността на България произтичат от перспективата за инфлация, свързана с необходимия силен догонващ растеж на икономиката на страната и изискванията на правилата на европейския банков съюз, целящи предотвратяване на бъдещи финансови сътресения.
Други посочват нивото на корупцията в България – най-високото в ЕС, според „Трансперънси интернешънъл” (Transparency International). Според тях трябва да се гледа отвъд икономическите критерии към силата на националите институции, стане ли дума за отваряне на вратата на еврозоната за нови членове.
На 11 януари българският финансов министър Владислав Горанов каза, че правителството смята до юли да подаде заявление за влизане в ERM II – механизмът за подготовка за приемане на еврото.
В последствие Юнкер обаче предложи само мъгляви оптимистични забележки на българските власти.
„България постигна много, особено по отношение на икономическото развитие”, каза президентът на Европейската комисия на 17 януари и добави, че страната „ще може да се присъедини към ERM II и към еврозоната в обозримо бъдеще”.
Източник: vesti.bg
Германия, която още се окопитва от 10-годишната борба с предизвиканата от Гърция финансова криза, помага да сложат спирачки на стремежите на България към еврото, докато Холандия, със своята силна антиимигрантска партия, и Франция, пострадала от големи терористични нападения през последните години, са сред членовете на ЕС, които действат като контролно-пропускателен пункт за Шенген зона, коментират пред „Блумбърг” пожелали анонимност официални лица в Брюксел, Берлин и София.
Въпреки че германският канцлер Ангела Меркел каза през юни миналата година, че иска България да се присъедини към еврозоната „колкото се може по-скоро”, настоящите спънки в процеса разкриват обичайната празнина в ЕС между излъчването на политически декларации и реалността, особено, когато става дума за финансови въпроси. Гърция редовно се изправяше пред аналогични ситуации по време на преговорите за спасителната помощ.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пък каза през септември, че България, заедно с Румъния, трябва да стане част от Шенген „незабавно”, защото и двете държави покриват всички технически изисквания.
Тактиката на Германия за печелене на време е свързана с продължаващия процес на оценка от Европейската централна банка (ЕЦБ) на годността на България да стане част от еврозоната, в която вече има 19 държави. Германското финансово министерство приветства „интереса на държавите-членки за присъединяване към еврозоната”, но набляга на това, че ЕЦБ трябва да приключи с анализа си.
Говорител на банката съобщи, че се работи по оценката, която трябва да бъде публикувана през май. Според европейски служители опасенията за готовността на България произтичат от перспективата за инфлация, свързана с необходимия силен догонващ растеж на икономиката на страната и изискванията на правилата на европейския банков съюз, целящи предотвратяване на бъдещи финансови сътресения.
Други посочват нивото на корупцията в България – най-високото в ЕС, според „Трансперънси интернешънъл” (Transparency International). Според тях трябва да се гледа отвъд икономическите критерии към силата на националите институции, стане ли дума за отваряне на вратата на еврозоната за нови членове.
На 11 януари българският финансов министър Владислав Горанов каза, че правителството смята до юли да подаде заявление за влизане в ERM II – механизмът за подготовка за приемане на еврото.
В последствие Юнкер обаче предложи само мъгляви оптимистични забележки на българските власти.
„България постигна много, особено по отношение на икономическото развитие”, каза президентът на Европейската комисия на 17 януари и добави, че страната „ще може да се присъедини към ERM II и към еврозоната в обозримо бъдеще”.
Източник: vesti.bg
