Нашият премиер не е луд, но умора няма- ще ме умори от смях с номерата си!

Днес наистина направи за смях т.н. опозиция в парламента. Не мога да не му призная този успех, който е толкова очевиден, колкото да тръшнеш на тепиха слабия спаринг партньор с ловка подсечка чрез ритник по кокалчетата.

Докато БСП се пенявеха, че премиерът не присъства на дебата около предстоящия вот на недоверие и така, според Корнелия Нинова, е направил “ оглушително самопризнание за корупция” ( доколкото вотът е на тази тема), някой можеше да си помисли, че Бойко Борисов или се отнася зле с т.н. опозиция, която лишава от присъствието си и от дължимото уважение към толкова удобен партньор в разиграването на демократичния сюжет- а тя не може да понесе таза с(р)амота – или пък проявява, мързел. Просто не работи.

Оказа се, че нито едното, нито друго е вярно.

Най-напред председателят на парламента Цвета Караянчева загадъчно открехна завесата на премиерския дневен ред, заявявайки, че министър – преседателят има “важни международни срещи”. Акцентът е по-скоро върху “международни” ( иначе всичките срещи на един автократ са важни). За да не забравяме, че народният човек Борисов вече е Международен, не е като да е нещо по-малко от това. Заради “важни международни срещи” не може да присъства на маловажните препирни сред някакви си народни преставители, част от които се напъват театрално да му искат короната.

По-късно се изясни, че важните международни срещи са всъщност работни, т.е. нещо като протоколни, рутинни ( а не извънредни, поради някакви инфарктни обстоятелства и едва ли са били неотменими) контакти на пожар с посланиците на двете евразийски държави Русия и Турция.

Какво точно си е говорил Борисов с турския посланик Хасан Улахсой и с руския му евразийски колега Анатолий Макаров службата за масово (не)осведомяване към Министерския съвет не казва.

Нормално. Нищо особено не се е случило, че да трябва да преразказват съжета с “здравствуйте, как дела” , “мархабан” и прочее евразийски мухабети в рамките на “мероприятието”.

Важното, както обикновено при тълкуването на винаги загадъчната дипломация, е да бъде разчетен сигналът.

Борисов натрива носа на авангарда на руската пета колона БСП, показвайки, че може да си контактува пряко с Москва. Докато Корнелия Нинова се чуди къде е Борисов ( излиза, че от руското посолство не са я информирали нито по-рано, нито по време на нейните тиради , изпълнени с тревожност относно отсъствието на Борисов), премиерът се е срещал с руското началство на БСП, която е превърнала демонстрациите си на лоялност към Путин в свой приоритет като продължение на столетната си традиция на вярност към СССР и Русия.

Спомняте ли си интервюто от 6 декември 2016 г. на вече достатъчно известния генерал Решетников – за да се налага отново да обяснявам, кой е той, както правя от 7 години насам-в което специалистът по хибридната война и познавач на България заяви, че ГЕРБ са всъщност по-искрен партньор на Москва от БСП? http://dnes.dir.bg/news/bsp-gerb-leonid-reshetnikov-24677528

Днешната ситуация просто онагледява думите на ненагледния Решетников.  БСП подсмърчат унизено като младши играч в рамките на руската рулетка у нас, докато Кремъл демонстрира предпочитанията си към истинския фактор на своето влияние у нас. На това му се казва парад на имперскиия реализъм през парадния вход за онагледяване на задните мисли – за да няма илюзии кой кара влака по трасето София- Москва.

Колкото до камуфлажния дублаж по евразийската писта, свързан със срещата на Борисов с турския посланик в същия ден, ще трябва да свикваме: вниманието му към пратеника на Путин ще бъде дозирано с реципрочно уважение и към пратенка на Ердоган. Поне докато Путин и Ердоган поддържат високо ниво на руско-турската дружба.

И още нещо: не може Борисов да е бил току-що домакин на Ангела Меркел и руският посланик да не си поиска информация от първа ръка. Или някой си въобразява, че Борисов е бил инициатор на работната среща?

Share on Facebook