В 11 часа днес София беше огласена от топовни салюти, както в “Деня на защитника на руското отечество” на 23 февруари – уж в чест на гостуващия по същото време сръбски президент Александър Вучич. Само че руското посолство се похвали, че салютите са по повод празника на Съветската армия, преименуван по гореспоменатия начин, докато военният министър Каракачанов и президентът Радев си прехвърляха топката кой точно е позволил това “съвпадение” със салютите в угода на руската символика.
Салютите в чест на друг балкански отявлен русофил, какъвто е и македонският президент Георге Иванов, се оказаха обаче днес път засенчени от друг фойерверк: премиерът Борисов отмени планираната си за утре среща с него, както стана известно малко след като заглъхна ехото от топовните гърмежи.
Решението му безусловно е правилно, но дали е славно и без условия, които помрачават правилността на този ход?
Невиждано е в практиката на Борисов да прояви характер на външнополитическия фронт, на който се е втурнал напоследък на блести като комета. Но ето, че премиерът най-сетне прояви характер. Едва ли обаче е много героично от негово страна да насочи този прецедент срещу фигурата на македонския президент, която се намира на ръба на политическото недоразумение в собствената му страна – да не говорим на международното поле – по своята маргиналност.
Жалкото състояние, в което е изпаднал Георге Иванов, се подчертава от напъните му на всяка цена да обслужи Кремъл в стратегическата битка Македония да не бъде допусната в НАТО. Поривът му увисна във въздуха в момента, когато Москва обяви, че одобрява компромисното решение на македонския премиер Заев и на гръцкия Ципрас за названието “Северна Македония”. Получи се така, че Кремъл не възразява, а прокремълският Георги Иванов се оказа повече московец и от Путин.
Напълно възможно е Путин да не иска прекалено явно да бъде причината за препъването на Македония по евроатлантическия й път. Какво да каже властелинът на Северната империя – че думата “северна”, прикачена към Македония нещо му пречи ли? С какви аргументи? Виж, ако остави работата по възраженията на своя клиент Георге Иванов, нещата изглеждат по – автентични.
Това абсурдно положение трябваше да бъде обяснено от Борисов като мотив за отказа му да се срещне в София с отчаяния си съсед, а не пак да се крие зад формулировки, на които никой не вярва ( че не искаме да се месим във вътрешните работи на съседите ). Само че къде ти у Борисов смелост да каже истината, намесвайки свещената руска крава!
Борисов не намира храброст дори да ни разкаже защо му се наложи да съкрати визитата си в Москва. От двудневна тя стана еднодневка. Нима не е имал планирани срещи, които е отменил, завръщайки се в България ден по – рано от обявеното на 31 май?
Причината за това си остана загадка, защото с Путин, колкото и да го е унижил, Борисов не смее да се закача. И което е още “по-интересно”, т.н. конкуренцията му в обгрижването на руския интерес от страна на т.н. опозиция в лицето на БСП се прави, че не й е интересно да знае какво е наложило крайно необичайното съкращаване на московската изява на премиера. Солидарно с неговото премълчаване БСП не го притиска по темата, макар формално да пожела да изслуша премиера в парламента за визитата му в Москва. Единственото, което Борисов се осмели да подхвърли троснато при парламентарното изслушване за яловата му визита в Русия, е че нищо не е постигнал – както и президентът Радев преди него.
За сравнение още един пример : Борисов, който прави мили очи на унгарския си колега Орбан, не се възмущава от факта, че Будапеща подкрепи македонската опозиция за нейната позиция срещу промяната в името на Бившата югославска република Македония. Докато Георге Иванов е лесна плячка и Борисов, верен на своя стил, се възползва да отбележи гол на празната врата.
С други думи, дори когато е прав, както в случая с отказа от срещата с Георге Иванов, Борисов много внимава да не настъпи руската мотика. А лозето на патриотизма, което той привидно прекопава в конкуренция с навалицата от патриотари, не ще молитва – още по-малко пред кремълския олтар.
Share on Facebook
