Премиерът Борисов предупреди, че атакуващите сделката с ЧЕЗ в България са “гадове”, които искат да го свалят от власт, както през 2013 г. и БСП побърза да легитимира ( отчасти) пророчеството му с протестен митинг по темата, организиран в София днес. “Борисов пак е прав”, мълвят със страхопочитание в пристъп на религиозен плам неговите спътници в политическия му живот.

Казвам “отчасти”, защото не можем напълно да насложим ситуацията от 2013 г. върху сегашната. Да, Борисов има от какво да се стряска в съня си ( какви кошмари го държат буден относно параметрите на самата сделка сигурно няма да узнаем) . Но фактът, че мотивацията на партийно мобилизираните да протестират отново е “електрическа” е само целофана на проблема. Въпросът е какво прозира през него, какво е съдържанието му от гледна точка не само на вътрешната политика ( която на времето главният секретар на МВР Бойко Борисов обяви в моето студио в предаването “В десетката” за “ екскремент в целофан”), но и във връзка с външната политика също.

Едно уточнение. Никой не е свалял Борисов. Той сам се свали за почуда на всички, включително на изумените физиономии от най-приближените му депутати, когато началникът им  се изправи на трибуната на 20 февруар 2013 г.и и обяви, че няма намерение да остава на власт, когато се е проляла кръв ( в рамките на една театрална инсценировка на сблъсък между провокатори и полицаи на “Орлов мост” в столицата). Най-близките изпълнители на едноличната воля на Борисов изглеждаха пред телевизонните камери в парламента в онзи момент като Тодор Живков на пленума на 10 ноември 1989 г., научил току – що, че с неговата власт е свършено.

“Премиерът напусна сградата на парламента, като не пожела да отговаря на журналистически въпроси. Министрите, видимо изненадани от случващото се, последваха примера му и се запътиха към Министерския съвет, за да участват в заседанието на кабинета”, написаха в сайта си от Дарик радио на 20 февруари 2013 г..

““Интересно” е, че за разлика от кадрите с посърналия Живков, архивният спомен от онова изявление на Борисов от 20 февруари 2013 г. напълно отсъства от ретроспекциите на телевизионната публицистика у нас. Но в килията на обесеното свободно слово за подобна ( причинно – следствена) верига не се говори – надзирателите бдят строго!

Другата разлика между ситуацията през февруари 2013 г. и сегашната е във факта, че протестите преди една петилетка бяха продължение на вълната, вдигната от зле маскираните  интереси на “Газпром” в многомесечно подготвяния задкулисен мизансцен срещу неродения проект за проучване за наличието на шистов газ в България. Защитниците на руския монополизъм – волно или не –  успешно вплетоха законните страхове на хората от замърсяване на природата в каузата на “Газпром”.  Борисов закъсня да клекне пред газовия богатир чрез нареждането си крепостните му депутати да гласуват мораторииум дори върху проучванията, а не само върху добива на евентуално установената наличност от суровината ( за която американски учени, ползвали сателитни снимки, бяха прогнозирали огромни залежи). И беше наказан за закъснението.

Американският консорциум, спечелил търга за проучването за газ, беше успешно прогонен да си харчи парите другаде, където и без това чакат на опашка с разтворени обятия за такъв инвеститор ( платил на добра воля нечуваните 20 милиона долара като бонус само, за да започне работа, с което вбеси  туземните корупционери, лишени от “каузата” да си просят подкупи като подизпълнители, блокирани от американската заявка да си тези парчета от баницата от правителството на България – как да не ги намразят американците!).

Руската пета колона триумфираше. Включително с руски знамена по време на протестите с уж чисто социално – икономически искания.

Борисов все пак си е назубрил урока под мотото “да не дразним” Путин и побърза този път да му се подмаже изпреварващо с телефонно обаждане, за да си поприказват за нова абсурдна реинкарнация на руския стратегическия ядрен обект в натовска България АЕЦ “Белене”. Обаче старанието му не утолява глада на московската пета колона. Тя разполага с изцяло проруски парламент, с проруски президент и мимикриращо проруски премиер, когото иска да замени с откровени прислужници на Москва. Тъкмо това обстоятелство е главната особеност по отношение на съдържанието на “целофана”, смесица от вътрешна лакомия и външна подкрепа за нея.

Че БСП иска Борисов да стане, за да седне на неговото място, не е никаква изненада. Намериха си и конкретен повод. Този път не водят откровена битка срещу “еврогейска Европа”, срещу която крещяха разни атакисти и прочее атакуващи прозападната ориентация на страната, които днес са се превърнали в преторианска коалиционна гвардия на европействащия Борисов. Буйстващите срещу него преди 5 години нямаха ясно политическо представителство, макар само доброволно незрящите да не разбираха, че появилите се уж нищото вождове на демонострациите бяха свързани пак с БСП и с петата колона на Москва.

Днес лицето на протеста е самата сбръчкана столетница , която съответно се прави на генерал Столетов, спасител на опълченците срещу ордите на Сюлейман ЧЕЗхан. Макар да е знайно, че зад операцията стои- ако не лично генерал Решетников този път, то някой друг имперски познавач на българските старопланински приходи.

Тази афширана атака на БСП с бастуна на опълчението, що брани старопланинските приходи, може по-скоро да консолидира ГЕРБ и подкрепата за единствения наш, абсолютно незаменим спасител от червената ( разновидност на) атака. И обратното: ако някой от прозападния, но критичен към ГЕРБ лагер от “разбити авари” ( обезглавен откъм аватари) се обади с критика в този момент, автоматично се превръща в “комунист”.

И вие ми казвате, че двуполюсният модел бил унищожен още от ментора на Борисов в политиката Симеон Сакскобургготски? Не сте познали!

Жив е той, жив е там на балкона (на Министерския съвет)!

Борисов наблюдава как Нинова и компания играят за неговата кауза на спасител на нацията  от самата Нинова в боя за европейските траншовететраншеи, сплотявайки разколебаните му избиратели и склонните да му гласуват отново само и само да не се върне на власт по-голямото зло.

Спектакълът е игран вече, но този път БСП е режисьорът на припек, напуснал сянката на протестите от предишната петилетка.  Пък каквото сабя покаже и преклонена пред нея главичка!

Share on Facebook