Не, не е правителството инстанцията, която реши днес да поднови проекта АЕЦ “Белене”. Решението е на премиера Бойко Борисов. След като го спря ( и ми се обади да ми се похвали и дори да поиска моя скромност да разпространи в този блог новината на 28 март 2012 г.) 

Борисов неизменно повтаряше като лична своя заслуга този факт. “Аз го спрях”, хвалеше се той в първо лице единствено число, когато му беше необходимо да убеди някого, че не е васал на Путин. Редно е и днес да си признае очевидното с “аз го възстанових”. Но вместо това той се опитва да скрие отговорността си зад привидно колективното решение на един кабинет, в който има състезание между подчинените му кой да му се подмаже повече. 

Въпросът е на каква лична цена възстановява работата по руския проект. Не е дал обяснение какво налага тази изумителна промяна и поради това имам право да го подозирам в основания, които не стават за публична консумация поради тяхната скандалност.

За сравнение, когато се чувства уязвен несправедливо премиерът Борисов много и доста невъздържано се възмущава. Ядоса се страшно, че анонимен източник го нарочил като купувач на остров в Гърция. Закани се да подаде оставка, ако някой докаже това.

Ами ако някой е купил Борисов? Например с цел да реанимира закрития от самия него руски проект в Белене, който сам спря преди 6 години? Да, няма преки доказателства и за това. Но какво да кажем за косвените следи – и то не в отговор на класическия въпрос “кой има полза”, който не е достатъчен за обвинения в подкупност, а по аналогия?

Днес колегата Иван Бакалов сравнява в e-vestnik изригването на Борисов във връзка с анонимните внушения, че си е купил остров в Гърция, с пълното му мълчание след широко коментираните в руски медии твърдение, че е взел огромен подкуп около продажбата на Булгартабак. Той нарича твърдението за гръцкия остров лъжа, но за руския подкуп, за какъвто е обвинен от руски източници, пази тишина като българските медии, които са се превърнали в негов съучастник, побратимен с прокуратурата. 

Ето за какво премълчаване става дума:

 

 

 

“През 2016 г. руският сайт „Московский монитор” публикува новината, че българският премиер Борисов е получил подкуп от 50 млн. долара, за да не се намесва държавата, която има акции, в сделката с БТК . Новината е препечатана от десетки руски издания. Сайтът „Московский монитор” не е анонимен, както и множество от препечаталите го издания. Тогава премиерът Борисов запази пълно мълчание. Сега избухва гневно против „гръцки медии”, употребявайки думи като „Мръсници! …Лъжа след лъжа! Жалки, нещастни, долни лъжци мръсни!“ А конкретни гръцки медии няма посочени, нито анонимни, нито каквито и да е. Само анонимен български сайт”. http://e-vestnik.bg/28015/nova-tv-lider-v-brutalnata-tsenzura-sluguvat-na-borisov-milen-tsvetkov-pak-na-mushkata/

Интересно, нали. Не и на “когото трябва” в България, за да се превърнем ако не в “Швейцария на Балканите” ( което продължава да е сравнение, легитимно само по отношение на планинския ни пейзаж), то поне в подобие на Румъния в задния двор на бившия съветски лагер, където днес румънските властници никак не се радват на недосегаемост от съдебно преследване. 

Както вече съм отбелязвал, в резултат на доверието на инвеститорите в румънското върховенство на закона там си имат невероятно успешни заводи “Дачия”. Неудачите ни да постигнем нещо подобно на “Дачия” са пряко следствие на твърде удачната безнаказаност на нашия властник, носещ най-голяма персонална отговорност за липсата на съдебна реформа и на усещане за справедливост ( у всички, не само сред чуждите инвеститори). Той се е окопал във властта, систематично мачкайки алтернативите. Но и паразитира върху компромисното отношение на европейските спонсори, които не за първи път в историята предпочитат да оставят един съмнителен демократ ( меко казано) на мира, за да си нямат по-големи проблеми с поверената му държава. Това е нещо като “мирен пакт спокойствие” ( формулата на рекетьорския бизнес). Жалко, но пак(т).

Искам (безпо)мощно да ги попитам: ако Борисов е в състояние да се отметне от решение по въпрос от огромна трансконтинентална важност, като строителството на руския ядрен обект от чернобилски тип в държава от  ЕС и НАТО, а днес да демонстрира и все по-шумно присламчване към лагера на търсачите на дивиденти от мигрантската криза в ЕС, то какво още могат да очакват от него? Питам, защото ние знаем отговора: всичко може да се очаква от такъв човек.

А вие европейски дами, господа и камаради, съучастници в неговите маскаради, не знаете ли това? Не знаете ли, че се поддавате на неговия рекет, който за удобство наричате “харизма”? Утре той ще ви предаде точно така, както предаде онези у нас, които му повярваха, че е зачеркнал опита за стратегическо увековечаване на ядрената зависимост на България от Русия и му гласуваха отново. 

Но когато един ден осъмнете с поредния му лупинг под купола на цирка, който му построихте с вашите траншове от делегирано европейски доверие, ще бъде късно да съжалявате. Пак ние ще сме тези, които ще се ожалваме и ще се чувстваме виновни, че не сме направили нещо, за да го спрем. Че как бихме могли? Нали сме толкова щастливи да се видим приети от вас във вашия дом, как да тръгнем срещу вашето великодушие, срещу вашите усмивки и жестове към вашия български слуга на прага на този дом, които той превърна в своя политически капитал?

Вашето поведение може да не по-виновно от нашето малодушие, но е объркващо. Защото е било ориентир за милиони от нас през десетилетията на мракобесие, каквото не познавате от личния си опит. Оказваме се измамени не само от човека, който е в състояние безнаказано да преобръща решенията си по собствена воля както си иска, залагайки ядрена бомба пред бъдещето ни ( нашето и вашето), но и от нещо по-лошо: измамени сме в доверието си, че доброто побеждава в един по-справедлив свят, обитаван от доказано проспериращи хора. 

Колкото и да сме виновни, че допуснахме това, вие никак не сте невинни. Може да не ви пука, но трябва да го знаете. 

Приятно остатъчно пребиваване в гостоприемния свят на нашенската корупция, която успя да ви обслужи така добре през тези 6 месеца българско европейско председателство, че нито веднъж не ни дадохте знак на несъгласие с вашия домакин, любезен като охранител, който лично къса билетчетата за банкетите ви без да има кой да му държи сметка на какви отчисления от тях разчита. 

Разликата между европредседателството и управлението на Борисов е в това, че домакинството на България е ротационно и има предизвестен край. А властването на “обичани от народа” владетели на статуквото, автократите и популистите като Путин, Ердоган или Борисов, е безкрайно по своята непредвидимост и тягостна продължителност. 

Вие си отивате с чудесните си впечатления от прекрасната ни страна. Или поне ни оставяте да си мислим така. Ние оставаме тук като обслужващ персонал на вашия български портиер. Той ви изпроводи с демонстрация на лицемерие със своето решение за Белене. Надсмя ви се. На практика ви каза, че вече не може да му развалите на финала удоволствието от успеха на “мероприятието”. Но и на това не му възразявате. 

Важно му беше да спази срока, поставен му от Путин. Борисов трябваше да му отвърне на ултиматума да каже до края на юни какво смята да прави в Белене ( усещането е, че и концлагера да му беше наредил да възстанови, пак щеше да рапортува с готовност). Срокът “съвпадна” ( каква случайност!) с края на българското европредседателство и Борисов не се поколеба да се покаже лоялен на самодържеца от Кремъл. 

Какво ни чака след като си отидат чужденците, пред които не успяхме да се изложим? Как какво- каквото Бойко Борисов каже, няма да се излагаме пред неговия московски началник, я!

Share on Facebook