Червената шапчица страшно се отегчила от дългата ваканция и решила да си поиграе с вълка. Качила се на метрото (тя от ЦУМ тръгнала), от там с рейса до Воденицата и хванала към манастира. Сняг до колене, отдолу лед, страшна лъзгавица. По едно време зад едно дърво се показва Вълчо, тракат му зъбите, едва се държи на краката си. Зарадвала се Шапчица като го видяла и веднага му се метнала на врата, ма нали се пързаляло, изтъркулили се по един склон право във вълчата дупка. Наизвадила тя ядене и пиене, свещи, матрак, завивки, плейстешън и почнала една игра, припомнили си те детските години. По едно време червената шапчица смигнала на вълка и му казала:
- Хайде да ме ядеш!
- Ааа, не мога, миналия път едва оцелях!
- Хайде де, в този сняг никой ловец не е луд да излезе навън!
- Чакай малко, ти нямаш 16 години, без декларация от родителите не става!
- Ето, имам за пътуване, ще добавим изяждане и готово!
- А изследване за заразни болести от агенцията по храните? Преди нова година от една пуйка пет дни ме боляха червата. Най-добре да си направиш тест и тогава.
- Ама и ти си един бъзльо, не искам да играя повече с теб! Отивам при баба.
- Еее, добре де, ма влез в спалния чувал и заедно с него ще те изям!