От общо 169 общини в Сърбия през 2017 г. само в шест е имало позитивен естествен прираст – Нови Пазар, Буяновац, Сйеница, Нови Сад, Прешево и Тутин.

С изключение на най-големия град във Войводина – Нови Сад, останалите са общини, в които бошняците съответно албанците представляват значителен дял, пише сръбското издание "Политика", позовавайки се на статистически данни.

Демографските данни сочат, че Сърбия има най-нисък естествен прираст в сравнение с всички останали бивши югославски републики.

Според Иван Маринкович от сръбския институт по обществени науки в Сърбия годишно умират 35 000 – 38 000 души повече отколкото се раждат и така между две преброявания на населението страната е изгубила 350 000 – 380 000 души.

Освен това поради емигрирането на младите възрастовата структура в Сърбия е много неблагоприятна – средната възраст е почти 43 години.

Ако настоящите демографски тенденции се запазят, през 2061 г. населението на Сърбия ще е с три милиона по-малко, предупреждава Маринкович. Сега населението на страната е малко над 7 милиона души.

Демографите в западната ни съседка освен това се безпокоят, че когато Сърбия стане член на ЕС, ще се стигне до масово изселване на младите хора, отбелязва белградското издание.