Вижте къде са най-лековитите води в България

Водата има и свойството да пречиства телата ни, да ни прави по-добри и състрадателни, да  вдъхва живот на нас и природата. Молекулата H20 има апокрифната способност да отнема от аурата и физическото ни тяло патогенните полета. Те се натрупват  при ежедневния стрес, при  контактите ни с различни хора, при мислите ни, често тревожни и негативни. Не случайно, когато човек влиза в нов дом, се прави водосвет, та нещо ако е останало като негатив от старите обитатели, да бъде пречистено със силата на божието слово и водата. Млади и стари, приемайки христовата вяра обезателно минават през попския леген със светената вода. Йоан Кръстител, чиято памет честваме на 29 август, посвещава в тайнството на вярата Исус Христос, потапяйки го в река Йордан.

Смисълът на свещенодействието е очистване от греха и заживяване нов по-добър и богоугоден живот. Всъщност аква-методът  присъства в различните религии. На остров Бали, където напоследък стана модерно да се ходи, много от нашите звезди се редят на опашка пред местния шаман Тора. Той отваря определени енергийни центрoве в тялото именно с канче, напълнено от извор, и изричането на определени словозаклинателни формули. След това хората казват, че се чувстват леко, изпълнени с оптимизъм и физически сили.

Приелите на по-зряла възраст християнството също са изумени  как след ритуалното къпане е започнало да им върви, открили са житейската си половинка или са намерили лек за определено заболяване. Където и да се крие мистерията, то в основата й стои нейно величество молекулата H2O.

В наши дни благодарение на японеца д-р Емото Масару наука и метафизика разкриха, че водата има памет. Тя отнема негативните влияния, а ако е заредена с подходящия биоенергиен код, е способна да лекува болести или да зарежда тялото ни с енергия и сила. Процесът е енерго-информационен и много лесен, защото тялото на човека представлява гигантстка белтъчна колония, изградена 80  на сто от течност. Според обяснението на японския учен една капка заредена с положителна вълна вода може да пречисти над сто литра негативна. Тук обаче има един проблем. А именно, че течаща по каналите тя намалява своя виталитет. Докато стигне до домовете ни, информацията която носи от планината, се е изгубила и вместо да ни пречиства и зарежда, безцветната течност ни натоварва, изсмуквайки силите ни, разкрива д-р Масару. На това той отдава различни заболявания, в това число и онкологични.

На всяко действие разбира се има противодействие. За щастие на територията на България все още се намират извори, които са чисти и максимално близки до еталона на онази вода, която Творецът е посял на земята. Древните траки и посветените в орфизма са наричал тези места находища на Духа, а изворите живи, защото били способни и мъртвец да възкресят от онзи свят.

Свидетелствата 

В необяснимата сила на ритуалното обливане с вода за пореден път се убедих през 2009 г. Тогава една жена ме потърси, за да ми разкаже невероятната си история. Как с поливки от чудотворен извор се беше отървала от смъртоносна диагноза.

Случайно или не 32-годишната Галина Доколякова живееше точно в родния край на Бербатов Благоевград. Животът й протичал съвесем нормално между работата и грижите за семейството. Докато един ден заради често замайване отишла на доктор. А там вместо ниско кръвно й открили аденом (тумор) на хипофизата. Младата жена сподели още, че направила много консултации след това, прегледи с нови и нови изследвания при едни от най-известните наши неврохирурзи. За съжелание те само потвърдили първоначалната присъда. Единственото лечение, което официалната медицина предложила, било много сложна операция с цел отстраняване на тумора. Младата майка обаче не се престрашила. А и никой не давал гаранции за въстановяване, ще бъде ли трудоспособна или само ще вегитира в леглото си до своя земен край.

Докато решвала най-важния ребус в живота си, Галина сличайно научила от своя позната за  лековит извор в едно Димитровградско село. Отишла със съпруга си на 22 март същата година. „Измихме се с водата, с която ни поля там възрастна жена - баба Василка, пазителката на извора. Посетихме мястото още един път, защото моят съпруг сънува сън, в който жената от извора ни викаше пак да отидем. Втория път отидохме на 8 април и тогава аз се молих за излекуването ми. Докато бях там, почувствах много голяма топлина по цялото тяло и главата. Сега от позицията на времето предполагам, че именно тогава е станало моето изцеление“, кръсти се Галина. На другия ден - 9 април, тя имала насрочен час за изследване с ядрено-магнитен резонанс, защото както призна, малко преди това да се случи вече била кандисала да не отлага, а да си направи операцията. Какво се случило при новите изследвания обаче – лекарите направо си глътнатли граматиката, защото поредната снимката била абсолютно чиста. Сякаш мозъчният тумор се бил изпарил. „И не само това, а нямаше никакви засегнати полета. Всичко това мога да докажа с експертизите от направените ми изследвания“, заявява благоевградчанката.

По онова време така се случи, че споменах в кратце нейната история в едно тв-предаване. Така по неведоми пътища вестта за чудотворната вода достигнала до ушите на пенсионера, специалист по пожарна безопасност инж. Димитър Велинов. При това баш когато най-много имал нужда от помощ. Председателят на организация Горяни ми сподели постфактум, че имал болки в левия бъбрек заради намалена пропускливост. Докторите подозирали камък или някакво сериозно запушване, откъдето верятно идвало задържането на урината. Направили му няколко снимки, всички възможни изследвания, и със сонда бъркали. Лежал 10 дни в болницата, като накрая му заявили, че не знаят какво му е точно, но ще го режат. Като чул това, инж. Велинов хвърлил пижамата, хванал първия влак за Пловдив, а от там с рейс до Димитровград.

"От автогарата там хванах една маршрутка, която минаваше през село Добрич. Когато слязох, лесно намерих къщата с извора. Там живее баба Василка - всички я знаеха. Тя много любезно ме посрещна. Още от прага ме попита - "Вярваш ли в Бога". Отговорих - твърдо "Да, още от дете". Казах си една молитва, прекръстих се и ми поля да се измия с лековитата вода, която идваше от един кладенец в двора  й. Там имаше три чучура, заръча ми да си налея от всичките в три шишенца. Обясни ми вкъщи да я пия точно една седмица. Ако ми остане, да не я хвърлям, а да се мия с нея над леген и после да поливам с него цветята. Всичко, което чух, изпълних и се излекувах", разказа ми тогава столичанинът.

По това време инж. Велинов отишъл при същите професори, които го преглеждали. "Ама как така, то чудо ли е станало", ахнали те при вида на новите изследвания и снимки.

Известно време след инженер Велинов и аз посетих мястото и се запознах с пазителката му Василка Славова. За съжаление тя се спомина наскоро, но тогава в рамките на няколко часа си говроихме надълго и нашироко. Така ми разказа история на нейния живот и откриването на живата вода.

 Райската вода

Това се случило през далечната 1971 г. Тогава Василка придружавала група поклонници до Троянския манастир. По едно време пред очите й изведнъж се появили трима души с ореоли. Безплътните мъже приличали досущ на онези, които виждала по стенописите на църквите. Те първо я попитали дали ги познава, а после й се представил по имена: „Св. Василий Велики, Св. Йоан Златоуст и Св. Григорий Богослов“. 

„Рекоха ми така там, където живея, в село Добрич, на ул. "Иван Велев"е било много свято място. Преди 600 години на него е имало манастир, наречен на тяхно име "Свети Три Светии". Светиите ми заръчаха още да изкореня крушата в двора си, защото там скоро щяла да бликне чудотворна вода“, спомни си баба Василка.

Тогава стопанката била на 51 лазарника, вдовица от поне две десетитетия. Освен , че била същисана от видяното, в един момент разправя, че се зачудила как сама ще копае за вода. И сякаш светците в този момент прочели мислите й и тутакси пояснили: "Трудно ще е докато стигнеш находището на живата вода, за това ние ще ти изпратим човек да помогне".

Почти по същото време в съседното село Голямо Асеново свидетел на паранормално явление става и Димо Георгиев. Човекът са шашнал, когато същите необясними видения го командировали да помага в село Добрич. Без помайване човекът се стегнал за път, но не се пременил с новите одежди. Облякъл работната ватенка, надянал гумените ботуши и метнал кирката на рамо. Когато пристигнал, Василка вече го очаквала на портата. Без излишни обяснения двамата се захванали за работа. Не след дълго обаче под кирката в изкопа присвяткали искри, защото ударили на яка скала. Същата нощ на Димо се присънили светиите. Те му  разкрили, че това е капсулата на извора - триметрова каменна плоча, която имала тайнствени писмена. С много пот селянинът се справил и с това изпитание. На 30 януари 1971 г., точно в 16 ч, на шест метра и половина бликнала онази вода, за която сме чели само в приказките.

Същата нощ небесните водачи се явили, но този път на Василка. Те й открили цялата тайна на мястото. Освен лековит, изворът бил и свещен. Водата в него идвала от висока планина в невидимия свят и се отделяла на три страни. Така, който страда от нервни болести, щял да намира лек с поливка от водата в левия край на бунара, в зоната на св. Василий Велики. В средната част се явявала силата на св. Йоан Златоуст - той отговарял за късмета на младите и намирането на житейска половинка. В дясната страна пък чучура бил зареден със силата на св. Григорий Богослов. Той помагал на поразените от сърдечен удар, инсулт, от болести по кръвта. Ако човек се полее и пие и от обединената сила на трите води  нямало болест, която да не могат да изцелят, включително и безплодие. Находището на жива вода днес е канализирано с три чучура. Въпреки че не липсват скептици сред комшиите, хората вече разбират за извора и идват от цяла страна.

Мехлем за очите

Подобни истории могат да бъдат чути едно към едно в много точки на страната ни. Уникално аязмо с параклис на "Св. Анна" се намира и в живописна гориста местност на около 1 км южно от хасковското село Тракиец. На 25 юли, когато църквата чества успението на богродичната майка, там се стичат  богомолци от цяла България и чужбина. Изворът, чиято вода има лечебна сила, е прочут надлъж и шир. За намирането му сред местното население се разказва следната история. В местното село Сираково имало семейство, в което жената била сляпа по рождение. Една вечер сънувала ангел, който и казал, че ако иска да прогледне, трябва да отиде в гората край с. Елехче (днешното Тракиец), да открие камък. Да прекара нощта край него и непрекъснато да си изплаква очите с водата, която извира под него. Споделила сутринта тя с мъжа си, но той не вярвал в чудеса и не пожелал да я заведе. Вечерта отново я споходил същият ангел и изрекъл същите слова. И така цяла седмица. Склонил най-после мъжът й - само мир да има. Качили се на волска каруца, отвел я в дъбовата гора, намерил изворчето, оставил топли завивки и се прибрал. На следващия ден по изгрев слънце тръгнал да си я прибере у дома. Останал изумен, когато я видял да го чака на разклона, щастлива и усмихната.

Тамошната пазителка на извора се нарича леля Кера. Тя свидетелства колко много са хората, които със силно увредено зрение били излекувани с поливка от извора. Дори съвсем наскоро една жена с незрящото й дете преспали в параклиса над чудодейния извор, взели си вода за промивки не след дълго дошли отново, за да се похвалят, че детето вече вижда. Леля Кера  казва, че и много бездетни двойки след посещението си на местността, която е наречена Аязмото, се сдобили с първа рожба. Сякаш водата ги пречиства и регенерира, където трябва.

Седемте кладенчета

Чудотворните извори са безчет, а и не всички са открити на нас хората. Тук ще споменем за още един, който се намира между квартал "Меден рудник" на град Бургас и село Горно Езерово. Легендите разказват, че на това място още от тракийско време е имало езическо светилище за чудотворно изцеление. По късно е вдигнат манастир, вероятно основан през XII век, като заради чудотворните извори под него е имало и отделение за лечение на болни хора.

Днес мястото е известно сред миряните като Горноезеровския манастир "Света Богородица".    През тоталитарния режим хората не престанали да ходят там, като тайно си наливали вода. Местните  разказват, че тя помага много за нерви, болни бъбреци и жлъчка. Всеки от седемте минерални извора е с различен химически състав и лечебни свойства. Интерес представляват и параклисите, които до момента наброяват 40. Те носят името на различен светия, като някои от тях са построени върху кладенчета с жива вода пак след знамение свише.

Източник: в-к "Ретро"