А, приятелите, кучета ги яли…

Апропо, пияниците с уличните кучета си приличаме. Когато някой от нас умре, друг пияница се настанява на местото му в кръчмата.

Днес, по един служебен повод, бях „помолен“, да извадя от контекста на Евангелието...просто чудесата на Христа.

Там - хроми, слепи, разслабени...истински нещастия. Бързах, съкращавах чудеса… свършваха ми цигарите… заяде компютърът, псувах, молех се, смеех се, прекръствах се, и пак…

 Сетих се.

Щех да разкажа нещо, но го забравих.

Ааа, да , веднъж в една бакалия откраднах боя за обувки „Ково“, касиерката ми се изсмя, бях дете, иначе надали щеше да ми се изсмее...

В същия ден, откраднах и връзчица пресен кромид. Хвана ме една лелка, каза на продавачката – „Ама, другарке, вие не видехте ли, он краде?”...

Некъде следобеда на 17.04. 1977, отключих с пирон и една пощенска кутия в един блок, пред приятел. А, сам не вервах, че съм я отворил.

Вътре – празно. А, в душата ми – богатство.

Напоследък – мрак, почти несподелим.

Въобще – агресията на изповедта…

Ще я отложим, братя и сестри, докато джуджета рисуват света ни.