Той даде пример с минималната работна заплата, която стана 510 лв., а според законопроекта специализантите вече трябва да получават две минимални заплати. Така от януари един специализант ще получава повече от неговата основна заплата.
Мотивацията за него е в работата и животите, които е спасил.
Един от тях е този на малката Никол, която беше оперирана, за да се отстрани голям тумор.
Д-р Георгиев добави, че в детската хирургия нещата са по-сложни. „Един възрастен взима решенията за себе си. При децата решенията ги взимат родителите. Обикновено майката се колебае, бащите са по-решителни. Но опитът ме кара да слушам сърцето на майката. Тя трябва да е уверена и наясно, че операцията трябва да бъде направена”, каза той.По думите му най-важното е да се говори с родителите и те да бъдат успокоени. „Те идват с болно дете и огромна тревога в душата си и нея трябва да я отнеме лекаря. Не само да лекува, но и даде сигурност и увереност на родителя”.
Родителите Станка и Ивайло разказват за друг тежък случай в кариерата на д-р Георгиев – този на дъщеря им Мария. „Тя се роди малко по-рано от термина и се оказа, че всъщност бебето излиза само заради проблем със стомаха”, посочи Станка.
Бащата Ивайло добави, че операцията е била стомашна - чревно преплитане. Ден по-рано те са били на рутинен преглед, който не дал никакви основания да се смята, че бебето ще започне да се ражда.
За тях д-р Георгиев е не със златни ръце, а с диамантени.
„Трудно се намират, д-р Георгиев, думи или всякакви изразни средства, с които въобще можем да изразим благодарността си Хиляди пъти благодарим, това е най-хубавото нещо, което можехте да ни дадете, благодаря”, казаха родителите.
Хирургът коментира, че за всеки лекар тази благодарност е най-голямата награда. Той добави, че в случая с Мария това е награда за цялата детска хирургия и реанимация. „Три месеца се борихме за живота й. Мина през 2 тежки оперативни намеси и над 60 души помогнаха тя да бъде жива”,каза той.
В кариерата му най-тежкият случай е бил инцидента в детската дискотека „Индиго”.
„Фрапиращо кошмарно преживяване. Шансът тогава беше, че това се случи на смяната на 2 екипа около 19:30. И тогава се събраха 8 хирурзи и 6 реаниматори, които работихме заедно. Беше като на война. Деца се изсипваха, нямаше информация какво се е случило. Колеги дойдоха, цялата болница се включи да помага. Когато след теб останат и няколко бели чаршафи няма как да се забрави”, сподели той.
Когато спасим живот, това остава зад нас, но носим в себе си загубите, които не можем да преодолеем, коментира д-р Георгиев.
