Дишам
вампирски
силно обичам
и ада и рая
достигам далече
в безкрая
нощем ми дават
крила
с тях в безтегловност
летя
розите в сън ме
прегръщат
при тебе отново
ме връщат
в аромата познавам
греха ни
този, който е всичко
в света ми
този, който ми
даде утеха
когато всяко
чувство
преди ми отнеха
Дишам
вампирски обичам
и ада и рая
достигам далече
в безкрая
сякаш втори живот
днес живея
ти ми даваш смелостта
да се смея.

Текстът е изпратен от Деница Петрова - читател на mila.bg специално за рубриката "Ти, звездата".

Ако искате да прочетете своите думи в уютното ни пространство, изпращайте ги на [email protected]