В древност и изобщо в първите векове на Християнската църква, наред с мъчениците, дали живота си за Христа, не по-малко удивление и благоговение будят и преподобните мъже и жени, решили да се отрекат от всичко земно и да се посветят на тих и скромен живот в пост и молитва. Но особена духовна радост и горещ отпечатък остават няколко светци, които разтрисат из основи Християнската църква. Един от тези светии е и честваният днес преподобни Алексий, Човек Божий.

Единствен син на знатните и благочестиви Евфимиан и Аглаида, Алексий бил роден в столицата на Западната Римска Империя Рим. Самото му рождение било чудо, защото благочестивите му родители дълго нямали рожба, но след усилни молитви, Бог ги сподобил с тая радост. Алексий от ранна юношеска възраст възлюбил Бога и дори тайно си налагал лишения - спазвал строг пост и ходел облечен в груба власеница. По настояване на родителите си той бил оженен за невеста, сродница с императорското семейство по онова време. Венчавката обаче не нарушила желанието му да се отрече от света. Вечерта след сватбата той тайно напуснал бащиния си дом, но преди това дал златния си пръстен на съпругата си, заедно с един пояс. Взел разни скъпоценности и потеглил към най-отдалеченото кътче на империята - Месопотамия, в град Едеса, гдето се намирал неръкотворният образ (светият Убрус) на Спасителя. Там той заживял като просяк пред храма и преживявал от подаяния.

Родителите му започнали да го търсят и изпаднали в скръб. Баща му Евфимиан разпратил из всички краища на империята своите слуги, за да го търсят. Някои от тях дошли и в Едеса, но не познали своя господар. Дали му обаче милостиня, а Алексий се възрадвал, задето получил подаяние от слугите си.

17 години проживял Алексий в Едеса. Една вечер един от служителите в храма имал съновидение - явила му се Божията Майка, която му казала: "Въведи в църквата ми Божия човек, защото молитвата му стигна до Бога и както венец върху царската глава, тъй и Дух Свети ще почива върху него!". Уплашил се служителят, но от тоя ден из града се заговорило за тоя Човек Божий. Алексий обаче тайно напуснал Едеса с намерението да се отправи към малоазийската област Киликия. Не такъв бил Божият промисъл и корабът, с който пътувал той, попаднал в буря, която го изхвърлила чак в Италия - близо до Рим... Заживял Алексий като просяк в една колибка в бащиния си дом, където бил прислонен от баща си... Евфимиан обаче не го познал. Тъй минали още 17 години. Бог предизвестил на Алексий, че смъртта му наближава. Той поискал хартия и започнал да пише за всичкия си живот, като най-подир завършил: "И аз страдах заради вашата скръб и непрестанно молих Бога да ви даде търпение и да ви приеме в царството Си".

Глава на Римската църква по това време бил папа Инокентий. Една вечер, по време на богослужението, когато там бил сам императорът Хонорий (395 - 423), станало чудо. Изведнъж всички чули глас от небето: "Потърсете Божия човек, който се готви да излезе из тялото си, за да се помоли за града!". Разбрали, че у Евфимиан живее един просяк, тръгнали към дома му и намерили Алексий починал. Папата и императорът заповядали веднага да се приготви скъп одър, тялото на преподобния да бъде поставено на него и целият град да мине да му се поклони. Одърът бил поставен на площада, а към Рим дохождали да се поклонят на светите му мощи множество хора. Алексий разтърсил из основи Римската империя, защото от любов към Бога той пожертвал всички световни радости и богатства, отрекъл се от тях, за да служи на Бога в смирение и нищета. Затуй и станал Човек Божий.

Своя имен ден днес празнуват: Алеко, Алекса, Алексий, Алексей, Алекси