След като се поизчерпаха версиите, които целяха да дискредитират Елена Йончева, като започнаха с мутренско –милиционерските подхвърляния на бившия премиер Борисов, преминаха през откровените лъжи на Симеон Дянков и се спънаха в очевидните факти, активизираха се отново с включването на  разузнавачи с висящи присъди, които мълчаха многозначително, на псевдожурналисти и  платени агитатори, прикрити като „анализатори“ и стигнаха до пропадналия „политик“ Бареков, които хвърляха безогледно кофи с кал и в мисловното си безсилие стигаха до умозаключение, че след като Борисов го е казал, значи има нещо, след като и аз бях уволнен, защото съм защитил Елена, след като  колегията в мнозинството си ме подкрепи, какво остана неказано?

Оставам с подозрението, че лъжците и клеветниците, дори да се провалят на изборите или в съда, в крайна сметка ще постигнат своето.

А то е, че компроматите, лъжите и клеветите се легитимират като законно предизборно средство, а реакциите срещу тях се наказват като „нарушение на правилата и морала“.

Разбират ли това първите мъже на държавата?

 А мастити медийни експерти  и елитарни социолози теоретизират  доволно, че кампанията е протекла честно и демократично, защото по-малко роми били подкупени.

И държавата хвърля пари за предупредителни призиви какво престъпление било купуването и продаването на гласове. Фиктивната демокрация е във  възход.