Волен Сидеров се похвали във Фейсбук, че се е срещнал с Александър Дугин, евразийския гуру на Путин. От възторжения отзив на лидера на “Атака” се разбира, че руснакът е “световно известен геополитик” – сякаш да си световно известен е по презумция качество без значение с какво точно си се прочул. А че е известен у нас с това, че от името на Русия предяви претинция към България като към руска собственост, заявявайки в интервю “България е наша”, Сидеров не уточнява. https://rus.bg/bg/esche/smi-o-bolgarii/smi/20840-aleksand-r-dugin-b-lgariya-e-nasha

“Volen Siderov

в петък

По време на международния форум “Финансовият капитализъм и неговите алтернативи за 21-ви век” в Кишинев се срещнах със световноизвестния геополитик Александър Дугин. Беше изключително удоволствие за мен да проведем един дълъг разговор за алтернативите на глобализацията. Очаквайте скоро по телевизия Алфа целия разговор”.

Въпросът, разбира се, се свежда до това кой какво цени в този живот и от какви авторитети се впечатлява ( в света на престъпниците си има криминални авторитети). Така че да се снима със самоходнята емблема на днешното руско мракобесие е чест и повод за гордост за Сидеров. По този повод да припомня аналогичен случай, за който съм споменавал преди години.

Покойният артист Кирил Варийски, който се спомина пред 1996  г. преди да види види възхода и падението на Сакскобургготски като премиер на България, разказваше една история, която повече прилича на преразказ на виц със собствено участие. Като заклет монархист към онова време, актьорът бил изумен една сутрин, когато от Мадрид му се обадил Негово височество Симеон. От своя страна Кирил разказал сред колеги какво вълнение изпитал, но Стефан Данаилов го репликирал, че няма нищо кой знае колко вълнуващо в едно обаждане от царя. “Не,бе, Ламбо, ти не разбираш: това е все едно на теб да ти звънне Ленин”, контрирал го разказвачът на историята.

Истина или не, тази градска легенда е напълно приложима по дух и смисъл спрямо самохвалството на Сидеров, поласкан, че руският шовинист му е обърнал внимание.

Впрочем, както Борисов е подкарал дружбата си със Сидеров, няма да е странно да го уреди с висок държавен пост. Вече направи нещо подобно с неговия придружител в сътворяването на атакистки скандали Илиян Тодоров, когото на(д)гради с поста управител на област София. Няма да е чудно Сидеров при някоя поредна кадрова вътрележка около премиера-слънце, да се окаже по волята на своя гербаджийски покровител Председател на Народното събрание- пост, който Борисов е предлагал дори на “врагове” като Миков и Нинова от БСП, а какво остава за коалиционен съюзник, като Сидеров. Ако се окаже на(дг)граден по този начин, Сидеров като нищо може да заслужи и снимка с Путин някой ден.

Денят наближава поне на теория, защото на практика Путин бил потвърдил, че ще ни посети догодина ( след като на 18 март си вземе трофея, новия президентстки мандат, в което никой не бива да се смнява , че ще се случи в условията на винаги предсказуемите т.н избори в “руския свят”). Новината съобщи днес говорителят на Путин у нас Румен Радев ( по съвместителство и президент на България).

Радев изрично подчертава, че го е поканил за 3 март ( за да знаят русофилите, че не е виновен за отказа и че си е свършил своята част от работата по обгрижването на бойкотирания в западния свят, отворен за прагматични контакти с руския президент, но не и за жестове на почит към него, какъвто е случаят с поканата да тържествува на тържествата за 3 март в България).

Горкият Путин, бедна му е фантазията с какво се захваща – желаещите да се отъркат в него сред нашистите у нас са толкова напористи, че ще му е нужен личен телохранител да го пази от (между)народната им любов. Добре че го има и е на линия, винаги готов да помогне- я на Живков, я на Саксккобургготски- защо не е и на Путин?

Share on Facebook